— Ще избяга!
— Не се безпокой, Арабела. Няма да стигне далеч. Кучият син беше прав. Поставил съм отвън дузина мъже, които само го чакат да се появи.
Най-сетне успя да види ясно любимото лице над себе си.
— Джъстин — каза тя, — исках да го убия. Той заслужава да умре заради това, което причини на Елзбет.
Усилието беше по-голямо, отколкото можеше да издържи. Болката я прониза, смаза я и я повлече след себе си в мрачна бездна, от която знаеше, че излизане няма. Не искаше да умира. Не искаше да изостави съпруга си точно сега, когато най-сетне се бяха открили един друг.
Усети леглото под себе си. После видя лицето на Джъстин над себе си — едно размазано бледо петно.
— Всичко е наред, Арабела. Остави Жервез да си върви. Нека прави каквото иска. Само ти си важна. Само ти!
Тя не отговори. Имаше обаче нещо друго, нещо важно, което трябваше да му каже. Направи усилие да задържи мрака далеч от себе си. Ако му се дадеше за миг, той можеше да я отнеме от Джъстин завинаги.
— Джъстин, чуй ме.
— Не, любима, мълчи, моля те. — Усети как ръцете му разкъсват роклята й.
Опита се отново с последните останали й сили.
— Не искам да умирам, но знаеш, че смъртта може да ме настигне. Трябва да знаеш истината в случай, че си ида. Моля те, Джъстин, изслушай ме. — Джъстин се приведе по-близо до лицето й, за да я чува по-добре. — Елзбет е половин сестра на Жервез. Магдален е тяхна майка. Намерих едно писмо в скелета сред развалините. Скелетът е на бащата на Жервез. Той е бил любовник на Магдален. Баща ми, о, Боже, бащи ми ги е убил и двамата!
Гласът му беше спокоен като нощ:
— Разбрах те, Арабела. Вярвай ми. Сега не трябва да се безпокоиш за нищо.
Вече беше споделила тайната си. Тя остави мрака да се сключи над нея и да отнеме болката й.
Графът разкъса корсажа й и копринената риза под него, за да стигне до раната в рамото й. Куршумът беше я пронизал точно над лявата гърда. Ако Арабела не се бе хвърлила пред него, мрачно си помисли той, куршумът щеше да го прониже право през сърцето. Работеше със сръчността, на която го бяха научили годините, прекарани в армията. Цялото му усилие сега бе съсредоточено да спре кръвотечението. Нави носната си кърпа в стегнат тампон и го притисна над раната. Дочу стъпките на някой слуга, който припряно се изкачи но стълбите, а после изтича но коридора. Дори не погледна към вратата.
Един мъж на име Потър, когото графът бе наел, за да ръководи мъжете, чиято цел бе да заловят Жервез, дотича запъхтян и докладва:
— Спипахме го, милорд. Съжалявам, но се наложи да го застреляме.
Джъстин чу как Елзбет изплака.
— Мъртъв ли е?
— Не още, милорд, но не му давам много време.
Беше заповядал на слугите да не мърдат от долния етаж през цялата вечер, но стрелбата ги бе подтикнала да нарушат заповедите му. Джайлс вече стоеше задъхан на прага.
— О, Господи, милорд! О, Исусе, какво е ставало тук?
— Джайлс, вземи един кон и препускай към Талгарт Хол — нареди графът. — Доведи доктор Брениън. Кажи му, че графинята е простреляна и трябва да дойде спешно. Върви, побързай! Кажи му също, че всичко е свършило.
Чу познатия хриптящ глас на Крупър, който се опитваше да научи нещо от Джайлс.
— Джайлс отиде да доведе доктор Брениън. Крупър, накарай госпожа Тъкър да накъса на ивици чист чаршаф и да донесе гореща вода. Побързай, човече.
— Да, милорд. Но ми позволете първо да убия онзи проклет гад!
— По-късно можеш да се заемеш с това, Крупър. Първо ми донеси чисти превръзки и гореща вода.
— Да, милорд. Всяко нещо по реда си. Разбира се, че нейна светлост е по-важна от онази чуждоземна слузеста твар.
Графът само му кимна с глава. Не му се говореше. Притискаше раната и се молеше наум. Погледна към Елзбет и я видя да се олюлява с лице бяло като платно. Сега наистина забеляза каква огромна прилика имаше между нея и Жервез. Никога нямаше да узнае истината за брат си. Нито той, нито Арабела щяха да й кажат.
— Елзбет, вече всичко е наред. Съжалявам, че Жервез те е мамил по този отвратителен начин. Но сега вече всичко свърши. Ти си добре. А той ще плати за стореното. Недей, Елзбет, не плачи. Не желаех смъртта му. Но чуй ме, мила, Жервез само получи онова, което заслужаваше.
Елзбет коленичи на пода. Отначало се разплака, но после тръсна глава и избърса сълзите от лицето си.
— Не! — рече. — Няма да плача. Прав си, Джъстин, той не го заслужава. Но аз не плачех за него. Моля те, кажи ми, че Арабела ще се оправи. Моля те, Джъстин, не я оставяй да умре. Моля те! Моя ще е вината, ако тя умре.