Тя простена.
Звукът накара двамата мъже да се сепнат. Погледите им се срещнаха.
— Не е честно, Пол! — рече графът с глас дрезгав от гняв. — Не е честно. Защо Бела трябва да страда, докато вадиш куршума от рамото й?
Отначало Арабела усещаше само една огромна тежест върху гърдите си. С усилие отвори очи и ги спря върху съпруга си.
— Джъстин? Пол? Двамата сте тук? — удиви се тя. — О, Божичко, не мога да понеса това! — изохка и се изви. — Не ми се сърдете, че съм толкова страхлива.
Болката беше непоносима, дълбока и разкъсваща. Притисна глава с всичка сила към възглавницата. Отново се надигна, напразно мъчейки се да избяга от болката. Усети как някой избърса с влажна кърпа челото й. После нечии силни ръце хванаха раменете й и я стиснаха неподвижно.
— Скъпа, чуваш ли ме?
Гласът на Джъстин. Защо ли беше толкова обезпокоен? Насили се да отвори очи.
— Да, милорд, какво мога да направя за теб? Кажи ми и аз ще направя всичко, което пожелаеш.
— Да направиш за мен ли? Бела, сега трябва да събереш цялата си смелост. Разбираш ли ме? Куршумът трябва да бъде изваден от рамото ти. Доктор Брениън е тук. Знаеш, че той е отличен лекар. Скоро ще ти бъде втори баща. Той те обича много. Ще се постарае да свърши добре работата си. С него си в безопасност.
— Жервез отклони вниманието ми, Джъстин. Иначе щях да го убия. Обърках цялата работа. Съжалявам.
Смях ли чу? Миг по-късно тя вече изобщо не можеше дори да помисли за Джъстин. Безбрежната чернота на болката я погълна.
Джайлс влезе на пръсти с хирургическото куфарче на доктор Брениън в ръка. Джъстин погледна острото, лъскаво острие на скалпела и множеството други също тъй неприятни инструменти и прошепна:
— Господи, как бих искал да й спестя това! — Много пъти бе виждал по време на битка мъже да викат от болка.
— Джъстин, дръж я здраво — заповяда доктор Брениън. — Ще извадя куршума възможно най-бързо. Не й позволявай да помръдне. Едно погрешно движение и мога да я убия. Дръж я съвсем неподвижно. — Джъстин се поколеба и той добави малко по-благо: — Жалостта ти няма да й помогне. Само силата ти.
Графът застана над Арабела и постави ръце на раменете й. Отначало си помисли, че тя не би могла да издържи тежестта му. След това реши, че може би отново е изпаднала в безсъзнание. Доктор Брениън с решително движение заби скалпела си в раната.
Арабела се изви рязко в ръцете му, а от гърлото й се откъсна задавен вик.
— Дръж я, по дяволите! — изкрещя Брениън.
Младата жена изведнъж видя баща си. Той стои до нея, поглежда я подигравателно и подхвърля с насмешка: „Едно леко падане и веднага започваш да лееш сълзи. Сълзите не помагат на болката. Разочарован съм от теб, Арабела.“ После хваща ухото й и го издърпва. „Никога вече няма да ревеш като момиче. За последен път ти казвам.“
Лицето на баща й се смени от това на Джъстин. Той беше тук и нямаше да я изостави. Отчаяно хапеше долната си устна. Мъчеше се да преглътне писъците си. Облиза пресъхналите си устни и усети вкуса на собствената си кръв. Преглътна конвулсивно и стисна зъби.
— Не ме е страх — прошепна тя на лицето над себе си.
Графът само я погледна безпомощно. Арабела не откъсваше очи от него. От устните й обаче не излизаше нито звук.
— Слава Богу, намерих го. Дръж я здраво, Джъстин. Трябва да измъкна куршума.
Извитият нож се заби под куршума. Арабела усети непоносима болка. Отчаяно се опита да се откъсне от страданието, някак да му избяга, но не можеше да помръдне.
Погледна безпомощно лицето над себе си, изхлипа задавено и пропадна в благодатния мрак.
— Арабела!
— Не е мъртва, Джъстин. Просто изгуби съзнание. Направо е удивително, че издържа на болката толкова дълго.
Графът с усилие откъсна очи от бледото лице на жена си и погледна кървавия куршум.
— Не се е раздробил, нали?
— Не, слава Богу. Моята малка Бела има късмет. — Доктор Брениън остави на масата до леглото куршума и ножа си. Изправи се и обърса с опакото на ръката си потното си чело.
Джъстин навлажни едно парче плат и внимателно избърса кръвта около раната. После със смръщено чело отми кървавите ручейчета, които се бяха стекли между гърдите й.
— Подай ми онова лекарство, Джъстин. Ще я намажа, а после ще я бинтоваме и ще направим превръзка за ръката й.
Графът изпълни нарежданията. За негова голяма изненада ръцете му се справяха със задачите си. Скоро бинтовете бяха на мястото си, а ръката й беше прихваната с превръзка от бял плат, която минаваше над рамото й. Доктор Брениън стана и сложи ръка на рамото на графа.
— Добре се справи, Джъстин. Кървенето почти е спряло. Единственото, от което можем да се боим сега, е треската.