Графът изведнъж осъзна, че Арабела все още е гола до кръста.
— Трябва да й облечем нощницата. Пол. Не искам лейди Ан да я вижда в такова състояние.
— Не, не още. Помогни ми да свалим дрехите й, а след това само ще я покрием с една лека завивка. Не искам раната отново да започне да кърви. Никакви нощници засега.
Съблякоха Арабела, която лежеше неподвижна като статуя и я покриха с тънка завивка до брадичката. Графът се изправи и погледна към доктор Брениън.
— Ще остана с нея, Пол. Може би трябва да отидеш и да поговориш с лейди Ан и Елзбет.
— Да. А после ще доведа лейди Ан да я види. Тя има твърд характер. Предполагам, че раната на дъщеря й няма да я пречупи.
Графът се задоволи да му кимне и насочи цялото си внимание към жена си.
ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Джъстин отпи голяма глътка от силното черно кафе, което лейди Ан му беше донесла. После остави чашата в чинийката, без да откъсва поглед от лицето на Арабела.
— Изглеждате уморена, Ан — рече той най-накрая, като с мъка извърна глава от жена си. — Защо не си починете? Аз ще бъда тук. Ще ви извикам веднага, щом настъпи някаква промяна.
— Не, Джъстин, не мога да я оставя сама. Не още. Погледни я само — та тя не помръдва изобщо. Мисля, че никога преди не съм виждала Арабела неподвижна. Тя е толкова изпълнена с живот, че дори когато спи, можеш да я видиш как се движи. Веднъж баща й каза, че ако се бе родила мъж и бе станала военен, а тогава несъмнено тя щеше да бъде генерал, войниците й биха я следвали дори в съня й. Но сега… О, Господи, не мога да го понеса — изхлипа и зарови лице в дланите си.
— Пол каза, че тя ще живее, Ан. И двамата трябва да му вярваме. Вървете да почивате.
Лейди Ан се овладя. Не беше жена, която припада за щяло и нещяло. Избърса сълзите си.
— Вече съм добре. Просто я обичам толкова много.
Стана и отиде до прозореца. Дръпна дългите тъмносини завеси и ги привърза с дебели златни шнурове. Слънчевата светлина изпълни спалнята.
Лейди Ан подложи лице под топлите слънчеви лъчи.
— Знаете ли, Джъстин, Елзбет ме изненада. Очаквах, че ще бъде доста разстроена, всъщност направо луда от мъка, защото тя е толкова деликатна и в същото време някак странно спокойна. Докато Пол не дойде, Елзбет остана в креслото пред камината и гледаше мълчаливо пламъците. Мислех, че бедното момиче ще се разплаче, щом вляза в стаята, а се оказа, че тя дори изпитва облекчение. После Елзбет ми разказа какво се е случило. Каза, че Жервез е дошъл в Ившам Аби само за да открадне смарагдите. Освен това ми призна, че й е бил любовник, но после й признал, че връзката му с нея била само за развлечение. Казал и също, че трябвало да смята отношенията им за една кратка лятна affeire de coeur и нищо повече. Споменал й, че е крайно време да порасне. Завърши разказа си с думите, че Жервез е бил прав. Сега вече гледала на света по друг начин. Сърце не ми даде да й кажа, че вече знаех. Не желаех да й причинявам повече болка, Джъстин. Но тази болка не беше свързана нито с нея, нито с грешката. Не, беше нещо по-дълбоко, свързано с Арабела.
— Мисля, че се дължеше на това, че Елзбет все още вярва, че именно заради нея Жервез е застрелял сестра й, Това ми даде възможност да се заема с нещо друго и да забравя за малко Арабела.
Лейди Ан му предаде разговора си с Елзбет. Каза му как двете бяха говорили до късно през нощта. Накрая лейди Ан й казала: „Гордея се с теб, Елзбет. Ти си силна, много по-силна, отколкото съм си представяла. Сега вече ще водиш живот на една много по-мъдра жена. Ще ни придружиш двамата с доктор Брениън в Лондон. Ще правиш каквото пожелаеш. Сега вече ще гледаш на хората по друг начин. Ще ги преценяваш в съответствие с новите ти разбирания. Но не трябва да се боиш или да се чувстваш виновна. Напротив, сега трябва да се приготвиш да прегърнеш живота. Единствената съществена разлика е, че сега ще виждаш някои неща в по-друга светлина, отколкото би ги видяла преди известно време“
— А вие какво мислите, Ан? Смятате ли, че ще се възстанови? Мислите ли, че Елзбет ще… ще оздравее?
— Да, така мисля. Както вече казах, Елзбет е по-силна, отколкото мислех. Освен това ми каза, че не е бременна, слава Богу. Това би представлявало сериозен проблем дори за мен.
Джъстин се усмихна на думите й.
Лейди Ан само поклати замислено глава и направи няколко крачки из стаята. Наля си чаша чай, тъй като не обичаше черното кафе. После отиде до леглото и се загледа в дъщеря си. Леко докосна челото на Арабела.
— Слава Богу, все още няма треска. Не бих искала Пол да й пуска кръв, защото й без това е доста обезкръвена от раната. — Тя се засмя: — Знаете ли, Пол на три пъти през изминалата нощ ми напомни, че Арабела имала структурата на кон. Може би на кон като Луцифер?