Девойката го блъсна, като почти успя да го събори и скочи на крака. Изгледа го ядно.
— Никой не ви е позволявал да идвате тук. Трябва да заключа гробницата, за да не можете да влизате. Как посмяхте да си помислите, че съм ви взела за баща си? — ядосваше се на себе си, че му бе показала болката си. — Не сте ме изплашили. Не биха ви достигнали силите за подобно нещо.
Графът бавно се изправи на крака и я огледа изпитателно.
— Върви ни да се срещаме на необичайни места. Първо край езерото, а сега на гробищата. Елате, Арабела, тук е студено и тъмно. Да вървим в имението. Разходката ще бъде дълга, но толкова по-добре, защото мисля, че имаме доста да си кажем — говореше й спокойно, дори отегчено, сякаш му се искаше да се махне от нея и никога повече да не разговаря, даже никога повече да не вижда лицето й.
— Нямаме нищо за казване, капитан Девърил. О, да, баща ми ми е написал какъв славен воин сте вие. Предполагам, че ви е снабдил с ранг и пост, които да отговарят на амбициите му. Освен това сигурно ви е защитавал и е подкрепял издигането ви.
Макар че изпитваше желание да я зашлеви, спокойно отвърна:
— Не, всъщност не е правил нищо подобно.
— А аз естествено не ви вярвам. Предполагам, че нямам друг избор, освен да ви видя на вечеря седнал на една маса с мен. — Тя се обърна и излезе от гробницата. Смрачаваше се.
— Арабела…
Тя дори не се обърна, а изрече през рамо с пълно пренебрежение:
— За вас не съм Арабела. Не желая да се обръщате към мен изобщо. Така ще си спестите необходимостта да изричате името ми.
— Уверявам ви, че точно в този момент мога да намеря куп подходящи за вас имена. Но в името на помирението ще ви наричам братовчедке, ако желаете. По-късно можем да решим този въпрос. А засега ще се държите както подобава на една дама. Ще вървите до мен. Ще разговаряте с мен. И не спорете.
Изчака малко, но тя остана безмълвна. Гледаше не към него, а по-скоро към пантофката си, която се бе развързала. Приведе се, за да я завърже. Отне й доста време, докато се справи. Изправи се, но все още без да поглежда към него. Обърна се с ясното намерение да си тръгне сама.
Той постъпи така, както бе направил в библиотеката — сграбчи я за ръката.
— Не искам отново да късам ръкава ви. Изслушайте ме. Склонен съм да ви направя известни отстъпки заради загубата на баща ви, но няма да търпя детските ви прояви и грубото ви държание.
Арабела несъзнателно сложи длан там, където ръкавът се бе скъсал, и разтърка ръката си. Той я пусна.
— Да — рече тя най-сетне, — тук е студено. Ще вървя заедно с вас, капитан Девърил. Изглежда, че нямам друг избор. Можете да говорите каквото пожелаете. Говорете за времето. Говорете за ужасите на войната. Говорете каквото ви е приятно. Изобщо не ме засяга. За мен думите ви са без значение.
— Ще кажа само, че всичко, което правя, ще има голямо значение за вас, братовчедке.
ШЕСТА ГЛАВА
Арабела държеше изпънати до тялото си ръцете си, свити в юмрук.
— По-добре не го правете — каза само той.
Дишането й беше учестено, но ръцете й не помръдваха. След това се обърна и тръгна. Той излезе от гробницата, затвори вратата й и я последва.
Вървяха мълчаливо през гробището, докато накрая стигнаха до алеята, обградена с тисове. Девойката го погледна. Не възнамеряваше да говори с него, но думите излизаха сякаш сами:
— Знаели сте предварително, нали? Още тази сутрин сте знаели.
— Да, разбира се, че знаех. Графът се запозна с мен преди няколко години. Трябва да отбележа, че беше много внимателен в проверката на характера и перспективите ми. Предполагам, че дори е разговарял с учителите ми, с приятелите ми, та дори с враговете ми. Вероятно не е оставил камък необърнат, за да открие всичко за мен.
— И ако баща ми не беше умрял, той щеше да ви представи пред мен като бъдещия ми съпруг?
— Да. — Той спря за момент и я погледна. — Баща ви винаги говореше за вас с такъв възторг, че очаквах да срещна същински сладкогласен ангел. Очаквах душата ми да се разгори от яркия ви пламък. Той ми каза, че сте по-умна от повечето мъже, че можете да смятате по-бързо от самия него, че ви е научил да играете шах и за две години сте станали по-добра от него. Каза ми, че сте толкова смела, колкото разбрал, че съм самият аз. Накратко, каза ми, че ще бъдем идеалната двойка.
— Обаче, след като се запознах с вас, братовчедке, проумях това, което не бях разбрал по-рано. Баща ви искаше да се запозная с вас в последната минута, след като достигнете възраст, подходяща за брак. Избрал е идеалният момент. Познавал ви е отлично.
— Възраст, подходяща за брак — повтори тя бавно и замислено, загледана право напред. След това обърна лице към него. — Няма да се омъжа за вас дори да сте последната крастава жаба на света.