— Предполагам, че крастава жаба е нещо по-добро от копеле — въздъхна той. Всичко беше абсурдно и неуместно.
Арабела го гледаше шокирано като човек, който внезапно започва да проумява нещо.
— В писмото си до мен баща ми използва точно същите думи — „възраст, подходяща за брак“. Не намирате ли това за странно съвпадение, сър?
— Ни най-малко. С баща ви често разговаряхме. Не съм чел писмото му. Баща ви го написа единствено за вас и за никой друг. Разбирате, предполагам, че с него сме обсъдили всичко надълго и нашироко.
— В такъв случай искате да кажете, че сте готов да последвате повелята на баща ми?
— Не сте глупава, братовчедке…
— Не съм ви никаква братовчедка! Престанете да ме наричате така!
— Как тогава да ви наричам?
— Аз ще ви наричам сър. Вие ме наричайте мадам.
— Много добре, мадам. Та, както казвах, вие не сте съвсем глупава. Сигурно разбирате, че бракът ми с вас ще бъде от голяма полза за мен. Аз имам достатъчно пари, така че не търсете подбудите ми в тях. Не ме взимайте за ловец на зестра. Като оставим настрана всичко друго, ако баща ви бе намерил в мен дори подобие на такъв подлец, щеше да ме прогони колкото е възможно по-далеч от вас. Да, аз имам пари, но недостатъчно, за да поддържам Ившам Аби, а сега, след като съм вече граф Страфорд, това е мое задължение. Мое задължение е да следя тази грамада камъни да не се срути върху часовника ми. Сватбата ми с вас спасява Ившам Аби както и, смея да кажа, вас самата. Не обърнахте ли внимание на подробностите в завещанието на баща ви?
— Опитвате се да кажете, че искате да се ожените за мен заради състоянието, което ще ви донеса?
Той повдигна широките си рамене и кимна.
— Парите определено са сериозен мотив и не са за пренебрегване. Но вие, разбира се, също ще спечелите от подобен съюз. — Джъстин видя ръцете й отново да се свиват в юмруци и това го разгневи. Беше честен и прям към нея, точно както се бе държал баща й. Много добре, дотук с внимателното държание. Тя не го заслужаваше. — Госпожице, боя се, че ще се окажете без пени, ако не се омъжите за мен. Но мисля, че „без пени“ не означава нищо за вас. По тази причина ще си позволя да ви кажа, че въпреки всичките умения на млада дама, които съм сигурен, че притежавате, вие няма да оцелеете в нашата горда и справедлива страна повече от седмица. — Направи пауза и я погледна преценяващо. — Макар че при вашето лице и фигура, ако приемем, че напълнеете малко, а също и с малко късмет, от вас може би ще излезе чудесна любовница на някой богаташ.
Тя се засмя, засмя се искрено на думите му.
— Вие и вашите мъжки наблюдения! Те са толкова жалки. Но, предполагам, че не разполагате с нищо друго. Знаете ли, сър, аз не ви харесах още когато ви видях да спите край езерото. Още по-малко ми харесахте, когато сграбчихте ръката ми в библиотеката и скъсахте роклята ми. Мисля, че ако точно в този момент имах нож, с удоволствие щях да го забия в гърдите ви. Баща ми е сгрешил с вас. Вие сте гадно копеле. Вървете по дяволите!
— Разочаровате ме, мадам. Тази сутрин речникът ви беше много по-колоритен. Може би не ме харесвате, може би ви се гади от мен, може би искате да се проваля в ада. Въпреки това аз говоря самата истина. Ако не се омъжите за мен, след два месеца ще трябва да напуснете Ившам Аби. Грешите, ако се надявате да ви оставя да живеете тук като бедна роднина. Освен това от тази сутрин, от прочитането на завещанието на баща ви имението е моя собственост. Тук аз съм господарят.
Арабела изведнъж усети, че й прилошава. Стомахът й се бе свил, а в гърлото й се надигаше жлъч. Добре уреденият и напълно задоволителен свят, в който живееше като дъщеря на граф Страфорд, бе рухнал също като онези стари руини. Да, той беше прав за едно нещо — не й бе останало нищо, съвсем нищо. Падна на колене в тревата и повърна. През целия ден не бе яла почти нищо, така че спазмите бяха сухи и накараха цялото й тяло да се разтрепери.
Графът спря сепнато и се замисли над казаното. Прокле се мислено с думи доста по-цветисти от онези в речника на Арабела. Погрешно бе взел надменното й самохвалство за суетно, горделиво високомерие. Смъртта на баща й, собственото му неочаквано нахлуване в живота й, изискванията в завещанието на графа — всичко се бе струпало отведнъж на главата й. Беше се държал с нея глупаво, беше я притиснал твърде силно. Боже, та тя беше съвсем млада и сигурно напълно объркана! Вероятно се чувстваше предадена от единствения човек, когото бе обичала и на когото бе вярвала — от баща си.