Лейди Ан си помисли, че докторът не желаеше да си спомня. За нея онези мигове бяха ужасни, но той беше само един лекар, нищо повече, а подобни напомняния го караха да се чувства неудобно.
Изправи се и застана до него. Опита се да му се усмихне непринудено, но й беше трудно.
— Утре елате пак, Пол. Ако не за друго, поне да се уверите, че Арабела е добре. Надявам се, че диагнозата ви ще бъде точно тази, защото не ми се иска да слушам спора ви с нея.
— Непременно.
Лейди Ан постави ръка на рамото му и отново почувства тази приятна тръпка да преминава през тялото й.
— Ще ми… ще ни достави голямо удоволствие, ако останете с нас за вечеря — срамежливо рече. — Ще кажа на готвачката да сготви петел — любимото ви ядене — с бадемов сос и лукчета.
Мъжът й ненавиждаше това ядене. Сега бе решила твърдо да го има на трапезата си поне веднъж в седмицата.
Искаше й се да й изкрещи, че не му дължи никаква благодарност.
— Както желаете, Ан — отговори той вместо това. През дългите си години на лекарска практика се бе научил да запазва личните си мисли за себе си. Потупа ръката й така, както би направил с пациент, който стриктно е следвал инструкциите му. — Тогава, до утре, скъпа моя.
Тя остана безмълвна на вратата на Кадифената стая, докато стъпките му се отдалечаваха по коридора. В този миг почувства, че цялата гори. Но времето изобщо не беше топло. Огънят в камината също беше почти загаснал. Абсурдна история. За Бога, та тя имаше голяма дъщеря!
Обърна по младежки зачервеното си лице към графа, който за щастие беше напълно погълнат от разговора си с Елзбет. Все пак не беше младо, неопитно момиче, така че успя да му се усмихне невинно, сякаш не си бе помисляла нищо нередно.
— Елзбет, ако скоро не си легнеш, ще заспиш в креслото. Хайде, мила, пожелай лека нощ на Джъстин и ела с мен.
Девойката се прозя, но навреме успя да прикрие устата си с длан.
— Нима съм толкова досаден събеседник, Елзбет? Не ми спестявайте истината, ще успея да я понеса. В края на краищата вече изтърпях доста по-лоши неща от сестра ви.
— О, ни най-малко, милорд. Изобщо не съм отегчена. Кълна ви се, милорд.
— Джъстин.
— Да, Джъстин, но все още ми е трудно, милорд. Вие имате титла, а аз нямам нищо. Много сте любезен, като ми позволявате да ви наричам с малкото ви име.
По дяволите, непрестореността й би сломила дори най-студеното сърце, но не бе сторила нищо с баща й. Той се зачуди дали покойният граф изобщо е познавал по-голямата си дъщеря, дали изобщо е щял да я познае, ако я срещне в къщата си.
— Можете да ме наричате и с други имена. Сигурен съм, че сестра ви ще го направи. В това отношение тя няма задръжки.
— О, не, милорд, това не е истина. Арабела не прави подобни грешки. Аз съм тази, която е нетактична. Никога не постъпвам правилно. Много бих искала да съм като сестра си. Тя е толкова уверена, така сигурна в себе си. О, да, простете ми. Просто съм много уморена и затова се прозях. Не сте виновен вие, милорд… ъъъ, Джъстин.
Лейди Ан се притече на помощ на заварената си дъщеря.
— Не обръщай внимание на господин графа, скъпа. Той те дразни нарочно. Що се отнася до Арабела, аз съм много доволна, че не си като нея. — Потупа Елзбет по ръката и я придърпа към себе си. — Имаме много теми за разговор за утре. Наспи се добре.
Бадемовите очи на Елзбет засияха.
— О, да, лейди Ан, можете да бъдете сигурна в това. Ще спя като пън. — Тя се извърна, направи реверанс към графа и почти тичешком напусна стаята.
— Трябвало е да станете дипломат, Ан — рече графът, когато останаха сами.
— Е, тази професия явно е запазена за вас, смелите, самоотвержени мъже — отвърна тя. В главата й все още се въртяха мисли за Пол Брениън.
— Така е, но не мога да си представя, че това ще продължава вечно.
— Кое няма да продължава вечно?
— Не ме слушахте какво говоря. Няма значение. Между другото, доктор Брениън изглежда очарователен човек. Отдаден е всецяло на семейство Девърил.
Лейди Ан си помисли, че Джъстин бе видял твърде много, така че се задоволи само с кимване. Изобщо не беше студен и резервиран като мъжа й, който винаги й казваше какво да прави, а в много случаи изобщо не й обръщаше внимание.
Графът смени темата:
— Познавам вашия съпруг повече от пет години, Ан. Намирам за много странен факта, че никога не е споменавал за другата си дъщеря. Тя е очарователно момиче, но…
— Но какво, Джъстин? Продължавайте, кажете го.
— Щом така искате. Тя е жадна за любов, за внимание В нея няма капчица коварство, което може да се окаже опасно, ако тя не внимава.