Графът се усмихна, после се отпусна, отметна глава и се засмя с пълно гърло.
— Е, колко са все пак покривите, Ан — четирийсет или четирийсет и един?
— По желание на Арабела графът нареди да махнат четирийсет и първия. Ето какъв малък командир беше тя. Всъщност, продължава да бъде. Това е част от нея, Джъстин. Това е нещо, с което ще трябва да свикнеш.
Графът стана, протегна се и се облегна на камината, пъхнал ръце в джобове.
— Права сте. Не съм сигурен обаче, че ще й позволя да ми заповядва. Никога не съм виждал майка си, защото тя е умряла при раждането ми, така че в живота ми никога не е имало жена, която да ми казва какво да правя и какво не. Съмнявам се, че ще й позволя да го направи, Ан. Но, ще видим.
Лейди Ан се намести в креслото си и дългата й черна рокля леко прошумоля.
— Мисля, че тази нейна прямота е част от чара й. Все пак, горкия Джордж Брамърсли. Мисля, че схватката му с нея докара на горкия човек силно главоболие.
— Да, но помислете си какъв шок е изпитала, когато чу условията в бащиното си завещание.
Спомни си отново за първата си среща с Арабела сутринта край езерото, но не каза нищо. Може би тази изненада е била още по-голяма.
— Хм, напредвате, Джъстин! Виждам, че вече защитавате своеволията й.
— Своеволия ли казвате? Твърде бледо описание на характера на дъщеря ви. Не, по-скоро бих казал, че има енергията, решителността, а в добавка и чувствителността на глух козел!
Какво можеше да се отвърне на това?
ОСМА ГЛАВА
На следната сутрин Арабела слезе по главните стълби на Ившам Аби. Чувстваше се обезсърчена, а това усещане й беше непривично. Не понасяше да се чувства слаба. Откакто се бе събудила, обмисляше ситуацията. Положението й не беше за завиждане. Или трябваше да напусне Ившам Аби, или да се омъжи за новия граф. И всъщност решението беше съвсем просто. Дълбоко в себе си знаеше, че не би могла да напусне дома си. Що се отнася до новия граф — не го харесваше, не искаше да го вижда край себе си, не искаше да разговаря с него, всъщност искаше й се дори той да не съществува. Въпреки това знаеше, че ще се омъжи за него.
Така да бъде.
Премина през големия вестибюл, под тежкия свод, по един тесен коридор към малкия салон за закуска. Само тя и баща й закусваха толкова рано, така че очакваше да се наслади на спокойствие на препечените филийки и любимия си ягодов конфитюр.
— Лейди Арабела?
Тя се обърна и видя госпожа Тъкър, която крепеше голяма кана с кафе в едната си ръка и купчина препечени филии в другата.
— Добро утро, госпожо Тъкър. Изглеждате добре. Радвам се, че сте ми приготвили закуската, както обикновено. Моля ви, не забравяйте ягодовото сладко. Денят ще бъде хубав, нали?
— Да, да, разбира се, лейди Арабела. Аз наистина съм добре и съм хубава. Ъъъ… исках да кажа, денят ще бъде хубав — изрече жената и двойната й брадичка се разтресе над бялата й яка. После сбърчи нос, за да попречи на очилата й да паднат. — По-добре ли се чувствате тази сутрин? Трябва да ви кажа, че не ми харесват тези драскотини на бедните ви бели бузки. А брадичката ви — ожулена е така, както коленете ви, когато бяхте момиченце, но все пак си остава една хубава брадичка.
— Добре съм, госпожо Тъкър, наистина съм добре. И брадата ми е добре — усмихна се тя на икономката. Не можеше да не й се усмихне. Тя живееше с майка й още преди Арабела да се бе появила на белия свят. Освен това бе свикнала с безкрайните й приказки. Местният викарий обаче не беше. Очите му винаги се изцъкляха уплашено, щом жената успееше да го приклещи в някой ъгъл за разговор.
Арабела отвори вратата широко и отстъпи на госпожа Тъкър да влезе първа в салона. Не искаше заради нея добрата жена да разлее кафето или да изпусне хляба.
Понечи да я последва, вдигна глава и замръзна на място. Изненадата я накара да занемее. Новият граф седеше начело на масата, отрупана с подноси с бъркани яйца, бекон и един голям бут полуизпечено говеждо, а очите му бяха вперени в един лондонски вестник. Вдигна глава, видя, че Арабела се е вкаменила от изненада при вида му, и стана.
— Благодаря ви, госпожо Тъкър — любезно каза той. — Засега това е всичко. Моля ви, предайте на готвачката, че говеждото беше много вкусно. Беше съвършено опечено или по-скоро недопечено.