— Да, милорд — кимна икономката и вложи цялото си умение в едно подобие на поклон. След това оправи бялото си боне с подобните си на наденички пръсти и излезе от стаята, като потупа Арабела по рамото, докато минаваше край нея.
Девойката се обърна и подвикна след нея:
— Моля ви, не забравяйте ягодовото ми сладко!
— Ще ми направите ли компания, лейди Арабела? Мога ли все пак да ви наричам така?
— Не.
— Много добре, мадам. Ще благоволите ли да седнете тук? — Той издърпа един стол до себе си. — Не, по изражението ви си личи, че по-скоро бихте взели закуската си, за да я изядете в конюшнята. Всякъде другаде, само не с мен. Аз обаче ще съм ви много признателен, ако останете. Мисля, че има няколко въпроса, които са от особена важност за двама ни, колкото й темата им да ви е неприятна.
Арабела седна. Нямаше друг избор. Искаше й се да се държи грубо, но доколкото виждаше, нямаше да спечели нищо от това. Явно трябваше да се омъжи за него.
В такъв случай защо да не разговаря с него? Рано или късно щеше да й се наложи.
— Винаги ли закусвате толкова рано? Може би обикновено закусвате по-късно? Да не би днешния ден да е по-специален за вас и това да ви е накарало да подраните?
— Съжалявам, мадам, но всеки ден ставам по това време. Моля, седнете. Говеждото ми изстива. — Той се усмихна, като забеляза дрехите й за езда, и добави: — Не само закусвам рано, но обичам също така да яздя рано сутрин. Веднага след закуска. Изглежда, мадам, че вие имате подобни навици. Може би това подсказва едно добро бъдеще? За двама ни, искам да кажа.
— Вероятно е така — отвърна тя. Прие помощта му, докато сядаше, и започна да си сипва бекон и яйца в чинията, преди той още да беше се върнал на мястото си. Ягодовото й сладко беше оставено до чинията й. Но как госпожа Тъкър се бе досетила къде ще седне? А, разбира се. Той й е казал. Зае се да си слага конфитюр на една препечена филия.
— Не мислите ли, че щеше да бъде много по-любезно, ако бяхте сдържали апетита си, докато домакинът ви седне на мястото си?
Ръката й неволно стисна дръжката на ножа. Домакин ли? Колко лесно вилицата можеше да се забие в сърцето му! Не, не си струваше да го убива заради едно такова дребно злорадство. Много по-подходящо щеше да бъде, ако забиеше вилицата в ръката му.
— Всъщност вие не сте домакинът, сър — заяви най-накрая. — Вие сте просто един щастлив мъж, роден от подходящите родители в подходящото време. Ни повече, ни по-малко.
— Както и вие, мадам.
— Но аз не твърдя, че съм ваша домакиня. Аз съм само една жертва, захвърлена върху брачния олтар от почитаемия си баща.
Джъстин реши, че предпочита да чуе от нея нещо остроумно, вместо както досега върху главата му да се сипят ругатни.
— В такъв случай — каза той — изчакайте секунда, докато си взема парче от печеното. Ето така. А сега можете да продължите с яйцата. Между другото, разбрах, че обичате този конфитюр. Някакъв специален ли е?
— Да. Готвачката започна да го прави за мен още когато бях дете. Често се вмъквах в кухнята и тя ми го мажеше на кифли, бисквити…
Джъстин довърши едно дебело парче недопечено говеждо, взе вестника си и се задълбочи в него.
— Бихте ли ми подали кафето?
Графът я изгледа над вестника.
— Ако, разбира се, домакинът се занимава с подобни неща — добави тя.
— Разбира се, мадам. Мисля, че домакинът трябва да прави всичко възможно, за да не спира корабът. Чудя се дали няма да започнете да ме смятате и за ваш господар. Ето, заповядайте.
Господар ли? Проклети да са тези негови сиви очи, които бяха всъщност нейните сиви очи.
— И една-две страници от вестника, ако обичате.
— На вашите услуги, мадам. Разбирам, че всъщност не е прието дамите да четат от вестниците друго освен дворцовата и светската хроника, но в края на краищата вие сте лейди Арабела от Ившам Аби. Като ваш любезен домакин би било неуместно да ви давам напътствия. Имате ли някакви специални предпочитания към определена страница?
— Не искам да ви лишавам от удоволствието ви, така че ще се задоволя с някоя страница, която вече сте прочели.
— Ето, заповядайте, мадам.
Арабела издърпа страниците от протегнатата му ръка и това му даде възможност да забележи драскотините на лявата й длан. Освен това ясно се виждаха обелената й брадичка и одраната й буза. Какви ли други рани имаше под дрехите си? Ето една интересна мисъл. Лесно можеше да си представи, че гърдите й са наистина хубави и заоблени. Ръката му неволно стисна в шепа чашата кафе. Що се отнася до останалото… той преглътна кафето си и се задави. Арабела се загледа в него без особен интерес, докато той не спря да кашля.