Значи тя бе приела. Джъстин изпита облекчение, но се задоволи само да каже:
— Наричате ме глупак само защото се опитвам да ви полаская, нали? Не го отричайте. Освен това намирам за извънредно обнадеждаващ факта, че говорите за бъдещето. Изпийте шерито си, мадам, и престанете да ми се чумерите. Сърдите са само защото ви казах истината.
— За ваше здраве — рече тя и допи шерито си. — Може би.
— Кога ще ми позволите да ви наричам Арабела?
— Много по-удобно е за мен да ви държа на една ръка разстояние. Ако успея да се досетя за някакво друго обръщение, което би ви задържало много далеч от мен, със сигурност ще го употребя.
— Но аз бих предпочел да съм много по-близо.
— Не мисля така. Движите се бързо, сър, прекалено бързо — повиши глас тя. Почувства, че я обзема паника, но после се досети, че такова нещо като паниката бе подходящо само за слабите хора, за онези, които не са сигурни в себе си, за онези които са неуверени и безпомощни.
— Нямам нищо против да ме наричате Джъстин.
— Сър ме задоволява напълно. Става късно. Лека нощ.
— Отново се върнахме към началото — каза той и престорено въздъхна. — Вие ме отбягвате, мадам. Ще ви помисля за страхливка. — Остави чашата си на масата и тръгна към Арабела.
Тя не показа никакъв признак на тревога.
— Не мисля, че следвате разумна стратегия. Приближите се още малко и ще хвърля чашата си по вас.
— Винаги ли прибягвате към заплахи за физическа саморазправа, мадам?
— Само когато е нужно — вирна брадичка тя. — Спазвайте нужното разстояние и ще останете читав.
За нейна изненада и донякъде огорчение графът отстъпи. Настани се на един стол, който изскърца под тежестта му.
— Значи сега ще избягате — каза той с най-приятелски и тъжен глас. — Ще ме изоставите да посрещна съдбата си в населената с духове спалня.
Такъв развой не бе очаквала. Поведението му я объркваше.
— Предполагам, че не мога да ви виня за думите ви, като се има предвид ужасното ви преживяване — рече тя. — Винаги съм се чувствала неудобно в тази стая. Всъщност избягвам да влизам в нея.
— Какво облекчение е за мен да чуя това! Достатъчно голяма ли е спалнята ви за двама ни?
— О, не, това вече е прекалено! — ядоса се Арабела и се втурна навън.
— Това е само началото, мадам — усмихна се самодоволно той. Девойката беше упорита и твърдоглава. Освен това беше превъзходен ездач, умна и можеше да бъде забавна. Знаеше също така как да управлява Ившам Аби. Имаше талант и опит в неща, от които той нямаше представа. Много мъже не биха одобрили това, но за него знанията й бяха истинско облекчение. Изведнъж си помисли, че не би могъл да си я представи по какъвто и да е друг начин. После си представи гърдите й. Ръцете му неволно се свиха. Започваше да мисли, че в края на краищата не бе направил чак толкова лоша сделка. Ама че невъзпитани мисли му идваха в главата!
ДЕСЕТА ГЛАВА
Графът нетърпеливо барабанеше с пръсти по последните страници от счетоводната книга на имението. Не беше свикнал с безкрайните редове от числа, които трябва да се събират, с всичките подробности какво да се прави или да не се прави с дадено вложение, с пресмятането на наемите, които биха му осигурили най-добър доход. Беше сигурен, че всичките тези цифри ще изчезнат безследно по магически начин точно така, както бе изчезнел преди една седмица духът на Ившам Аби, оставяйки го с пресъхнала уста.
Облегна се в креслото и остави перото върху отворената страница. Беше прекарал живота си като войник — начело на мъже, а не на тези проклети числа, които сякаш скачаха от колона в колона. Ето — в Сиудад Родриго се бе провела битка, и то решаваща. Въпреки това, продължи да размишлява той, като взе перото и почука с него по страницата, Наполеон продължаваше да стиска Европа в корсиканските си ръце. Англия страдаше от френската блокада и ако слуховете бяха верни, Наполеон вече хвърляше алчни погледи на изток, към Русия.
А той седеше тук, далеч от мястото на събитията, нагърбен с тази проклета титла и огромното имение. Графът изсумтя недоволно и като поклати глава, отново се съсредоточи върху написаното в книгата. Арабела — ето от това се нуждаеше. Само за един следобед тя му бе обяснила сбито и ясно неща като наеми, пазарни цени, посеви и други подобни. Блекуотър, неговият търговски агент, му беше от много по-малка полза. Умисленият дребен човечец, изглежда, се затрудняваше да съсредоточи отслабващия си разум върху фактите на новия век.
Арабела! През изминалата седмица тя бе неуловима като призрачните му посетители. Джъстин предполагаше, че закусва много рано в стаята си, за да го отбягва. Яздеше Луцифер сама и често не се завръщаше, докато слънцето не се скриеше зад кедъра на Чарлз II.