— Роля! Интересна дума избрахте. Ако се оженим, мадам, ще трябва да изиграем още много роли. Наистина ли искате да ме приемете като мъж, а не просто като някого, който случайно живее под един покрив с вас?
— Какво точно искате да кажете?
Той вдигна ръката й към устните си и целуна един по един пръстите й.
— Увод, мадам.
Придърпа я по-близо до себе си и я целуна по устата. Не дълбока целувка, а само едно леко докосване. Все пак Арабела се отдръпна. Той се вгледа продължително в очите й. Докосна с пръсти брадичката й, а после погали страната й.
— Никога преди не сте се целували, нали?
Тя само поклати глава. Погледна го в очите, после насочи поглед към устата му и към ръката си, която той все още стискаше, към пръстите, които той бе целувал.
— Освен целувките има и други неща. Може би няма да ви се сторят отблъскващи. Но всяко нещо с времето си. Искате ли да ви целуна отново?
— Добре — кимна тя.
Този път тя се приближи до него и постави леко длани на гърдите му. Едната й длан беше над сърцето му и той знаеше, че усеща ускорените му удари. Целуна я пак, отново съвсем леко, без да я принуждава. Докосна леко с език долната й устна — същата, която тя бе облизала. Арабела подскочи. Той обхвана с длани лицето й. Всъщност му се искаше да я събори по гръб и да смъкне дрехите й. Можеше само да си представя колко е красива. А след това щеше да я целува и после да плъзне ръце между бедрата й. Езикът му нежно проникна в устата й.
Този път девойката не подскочи. Ако не грешеше, а това беше самата истина, тя беше заинтригувана и ставаше все по-разпалена с всеки изминал миг. Ръцете му се плъзнаха по косата й, пръстите му се заровиха в нея, навиваха гъстите кичури. Арабела се приближи, докато гърдите й се притиснаха в него. Ръцете му се плъзнаха по гърба й.
— Това е само началото — промълви той в устата й. — Останалото ще последва, когато се оженим. Омъжете се по-скоро за мен, мадам, или ще издъхна от страст по вас.
Арабела вдигна глава. Изглежда, че нямаше какво да каже, което беше наистина изненадващо. Откакто я познаваше, тя винаги се бе държала високомерно и нахално, готова да се нахвърли върху всеки новодошъл и особено върху него. Девойката докосна трапчинката на брадата му. Изучаваше я.
— Само началото — повтори тя, като се наведе напред и го целуна по брадата. — Харесва ми всичко видяно дотук.
— Това е добре.
— Палтото ви също ми харесва. „Уестън“ ли е? — Това беше шивачът на баща й.
— Да — кимна той и продължи да гали меките й коси.
Арабела отпусна глава и опря чело на брадата му. Няколко пъти пое дълбоко дъх и накрая едва чуто изрече:
— Бях толкова изплашена. Не от страх, това е някаква нова уплаха, която буквално преобърна всичко. Знам, че не се отнесох добре с вас. Може би дори сте ме сметнали за глезла, преди да реша да стоя настрана от вас. Мислих дълго, сър, и смятам, че може би ще успеем да изградим брака си. Един добър брак. Ще се опитам да се справя с моята роля. Какво мислите за това?
Джъстин се разсмя, целуна я и я притегли към себе си.
— Мисля, че отсега нататък ще бъде много интересен. Нека се оженим, мадам. Нека го направим по-скоро. Аз също ще се опитам да се справя с моята част.
— Бихме могли да отпразнуваме споразумението си. Можете, да речем, да ме целунете отново. Аз наистина няма да имам нищо против.
Графът вече усещаше вкуса на устните й. Тя беше толкова близо до него. Този път можеше да я научи да отваря устните си, а след това да…
— По-дяволите — възкликна той и я отблъсна от себе си в мига, в който лейди Ан и Елзбет влязоха със смях в стаята. Наметалата им блестяха от дъждовните капки. Крупър ги следваше по петите.
— Вали като из ведро — заяви лейди Ан, като подаде на слугата мократа си дреха. — Може би трябваше да останем в Талгарт Хол, но и на двете с Елзбет ни се искаше да се приберем у дома. А, вие сте вечеряли тук. Но, за Бога, храната е почти недокосната… — Тя млъкна. Погледна първо дъщеря си, а после Джъстин. Не й беше трудно да си представи какво е ставало тук преди ненавременната им поява с Елзбет. Лицето на Арабела беше зачервено. Хубавата й коса беше разрошена от докосването на мъжка ръка.
Графът се надигна. Слава Богу, възбудата му беше спаднала бързо.
— Лейди Ан, Елзбет — поздрави ги той. — Добре дошли у дома. Може би желаете чай?
Лейди Ан едва не се засмя. Възпираше я единствено смущението на дъщеря й. Забеляза, че Елзбет също изглежда объркана. Гледаше учудено сестра си.
— Мила моя Елзбет — побърза да се намеси лейди Ан, — мисля, че двете с теб ще направим най-добре да се оттеглим в стаите си.