В този момент графът вече беше сигурен, че иска да застреля Жервез дьо Трекаси.
— Чудесно, графе — каза Арабела.
— О, моля ви, наричайте ме Жервез. За нещастие моята титла не е нищо повече от една празна дума. Пред вас стои един обикновен емигрант, откъснат от дома си от онзи проклет корсикански парвеню.
— Какъв ужас! — обади се Елзбет и в очите й блеснаха сълзи.
„О, Господи, каза си Джъстин, направо да повърнеш!“
— Е, поне успях да оцелея. Ще продължа да се боря за оцеляването си и след смъртта или победата над онзи корсиканец ще си възвърна онова, което е по право мое. Моя скъпа Елзбет, вие имате сърце на ангел, след като сте в състояние така добре да разберете чувствата ми. Колко приличате на майка си! Моята леля Магдален беше една богиня, една истинска нежна и любяща богиня.
Трудно му беше, но все пак Джъстин успя да сдържи изсумтяването си. Любезният глас на французина обаче накара черните му вежди да се извият иронично. Стори му се, че забелязва пресметлив блясък в тези черни очи всеки път, щом погледнеше Елзбет. Споходи го циничната мисъл за десетте хиляди лири на девойката. Французинът беше облечен като богат млад денди, което го наведе на още по-циничната мисъл, че бе много вероятно настойчивите кредитори да посетят Ившам Аби.
— Скъпо мое момче — рече лейди Ан, като леко докосна ръката му. — Наближава време за обяд. Сега ще позвъня на лакея да внесе багажа ви. Следобедът е на наше разположение, за да се опознаем по-добре.
Гостът я дари с момчешка усмивка, която, помисли си Джъстин, беше предварително пресметната да разбуди майчинските й чувства.
— Аз съм ваш роб, скъпа госпожо — промърмори Жервез над ръката й, което отново възмути графа.
В края на вечерта графът бе стигнал до извода, че всъщност младият мъж не е ничий роб. Напротив, трите жени бяха до голяма степен завладени от чара му. Дори неговата Арабела приемаше присъствието му без да задава въпроси. Тази вечер тя се бе усмихвала повече пъти, отколкото през дните, откакто той самият бе дошъл в имението. Това не му харесваше.
Следващите няколко дни накараха графът да се чуди дали все още е сгоден. Виждаше Арабела съвсем рядко. Ако не беше заета с пробите за булчинската си рокля при шивачката, тя беше на езда, за риба, на разходка из околността, на гости на съседите, следвана неотлъчно от французина. Накратко — държеше се с пълно безразличие към графа, своя годеник. Щеше да бъде разярен, ако я бе заловил да флиртува с Жервез дьо Трекаси. Но не, това, което виждаше, бе една млада жена, която останалите всячески се стремят да разсеят от скръбта й. Много пъти с удивление я бе виждал радостна и пълна с живот. Беше жалко, че самият той, изглежда, не бе в състояние да я накара да се чувства така. Фактът, че Елзбет придружаваше Арабела и братовчед си в разходките им, не го успокояваше. Все по-силно усещаше товара на несправедливостта. Но след като беше граф и следователно много важна личност, той всячески се стараеше да запази спокойствие и самообладание. В резултат на това се оказа, че се държи към трите жени като техен весел и толерантен чичо. Поведението му караше лейди Ан често да повдига учудено вежди, а ако Арабела можеше дори само да предположи мислите му, сигурно щеше да започне да скърца със зъби.
Единственият си съюзник графът откри в лицето на доктор Брениън. Една вечер, докато лейди Ан и тримата по-млади членове на компанията играеха вист, като Арабела партнираше на французина, докторът заяви на Джъстин:
— Несъмнено младият конт е напълно безвредна личност, въпреки че не преставам да се чудя на схващанията му за време. Бих казал, че ги намирам за подозрително безгрижни. Питам се защо той не се е обадил още преди години? В края на краищата старият граф беше негов чичо по брак. Защо е чакал той да умре, за да се обади? Да, този въпрос не ми дава покой.
Графът, който наблюдаваше как французинът умишлено губи ръка в полза на лейди Ан, предизвиквайки по този начин Арабела, отговори.
— Великолепно наблюдение, бих казал. Може би обяснението се крие в предишните му занимания.
— Едва ли би могъл да има богат предишен опит. Прекалено е млад. Попитах го за възрастта му и той ми отговори, че е на двайсет и три. Това означава, че е само четири години по-млад от вас, Джъстин. На мен ми се струва просто момче.
— А аз старец ли ви изглеждам?
— Не, но сте мъж. Знаете кой и какво сте. Що се отнася до конта… — той сви рамене. — Чудя се за какво ли мисли постоянно. А той не престава да мисли върху нещо, дори по-скоро нещо да планира. Не ми харесва тази работа.
— А аз започнах да се чудя откъде извира този негов неизчерпаем чар. Може би му е вроден? Много добре се справя. Доста по-добре от други мъже, които са два пъти по-възрастни от него. Планира, казвате? Ще видим.