— А, веднага ли ще ме бичувате?
— Много е възможно. Зададох ви въпрос, но сега ми се изяснява причината да не ми отговорите. — Загледа се в него и почувства болезнено напрежение в гърдите си. Бяха я възпитавали обаче да се изправя лице в лице с неприятностите, а не да се извръща срамежливо. — Очевидно сте извънбрачно дете — копеле на баща ми. Не е възможно да сте сляп до такава степен, че да не забележите приликата в чертите ни, а аз съм същинско подобие на баща си. — Извърна лице, за да не му позволи да забележи болката й. Да, тя беше одрала кожата на баща си, но не беше от подходящия пол. Бедният й баща не бе имал щастието да се сдобие със син от браковете си. В замяна на това пък имаше копеле. Обърна отново леден поглед към мъжа и изрече сурово: — Чудя се дали има други като вас. Надявам се само, ако има други, да не приличат така много на него, както вие. Винаги съм искала да имам брат, защото, виждате ли, сега родът на баща ми ще се прекъсне. Аз съм жена и по тази причина не съм подходяща да го продължа. Никога не съм смятала това за честно.
— Може да не е честно, но така стоят нещата. А относно думите ви, че съм извънбрачен син на баща ви, защото много приличам на него — струва ми се малко вероятно. Но навярно вие можете по-добре да прецените това. Предполагам обаче, че е много по-вероятно, ако графът има извънбрачни деца, те да имат достатъчно разум да не се появяват тук — излагаше спокойно фактите той, усещайки болката й. Изправи се, без да бърза. Не желаеше тя да се почувства заплашена от него. Така или иначе, скоро и това щеше да се случи.
— Но вие сте тук! — вмъкна тя, като се принуди да вдигне глава, за да го погледне. — Да се продъните в ада дано, дори ръста му сте наследили! Мили Боже, как можахте да дойдете тук точно сега? Нямате ли чувство за чест, за благоприличие? Баща ми е мъртъв и ето ви тук, като се държите така, сякаш тук ви е мястото.
— Поставяте под въпрос честта ми. Бих искал да не го правите.
Арабела почувства силно желание да го шибне с камшика през лицето. Той пристъпи към нея, извисил се така, че скри слънцето от погледа й. Ноздрите й се разшириха, а очите й потъмняха.
— Не го правете, скъпа — каза той с тих и нежен като летен дъжд глас.
— Не съм ви скъпа — заяви тя, ядосана и на него, и на себе си, и отстъпи крачка назад. После присви очи и добави със сарказъм: — Не е нужно да ми казвате защо сте тук. Глупаво е от моя страна, че не се досетих веднага. Копелето на баща ми е дошло, за да присъства на отварянето на завещанието. Нямате повече достойнство от онази квакаща крастава жаба. Надявате се да бъдете признат и да получите част от парите на баща ми? — Трепереше от гняв и от разочарование, че той е толкова голям, по-едър дори от баща й, а тя не е мъж и не може да се пребори с него. А така й се искаше! Искаше й се да го удари. Искаше й се да го стъпче с пета. А на него тя му беше безразлична. Личеше си от спокойствието, с което стана и изтупа листата и тревата, полепнали по панталоните му, а после взе палтото си. Мразеше го и заради това безразличие.
— Да — кимна той. — Тук съм заради завещанието на графа.
— Боже, нямам думи да изразя колко сте отвратителен!
— Каква отрова се лее от тази красива уста — изрече той, докато обличаше палтото си. — Кажете ми, мила госпожо, никой ли мъж още не ви е взимал в ръцете си? Може би, за да ви накара да го изслушате? Не, виждам, че са ви оставили да растете на воля, че са ви позволили да правите каквото пожелаете, без да ви е грижа за другите и за това, което те може би мислят или чувстват. — Пристъпи към нея. — Може би ще успеят да ме убедят да ви науча към известно подчинение. Нуждаете се от опитомяване. А може дори да ви натупам.
Сърцето й се изпълни с радост. Беше я заплашил. Беше толкова вулгарен и недодялан, както бе преценила още в самото начало.
— Само опитай, копеле — извика тя, — и ще видиш на какво е способна една дама!
Арабела отстъпи крачка настрани и махна с ръка към него, подканвайки го да се приближи по-близо до нея. Но той не помръдна. Повдигна вежди, което му придаде още по-високомерен вид, досущ като веждите на баща му, особено когато говореше със студен, безразличен тон на жена си, майката на Арабела. Не, сега не беше време да мисли за това. Без съмнение в тези случаи майка й бе правила нещо, което бе провокирало подобно държание. Беше се случвало много рядко. Просто нищо особено.
— Ако аз съм копеле, тогава вие трябва да сте невъзпитаната дъщеря на някой рибар. Що се отнася до това да се приближа до вас — не виждам какво друго би ми доставило по-голямо удоволствие. Иска ви се да ме ударите с камшика? Препоръчвам ви да премислите внимателно, преди да вдигнете бича към мен. По-едър съм от вас и освен това съм мъж. Предупреждавам ви да внимавате какво правите.