— Арабела, погледни ме, по дяволите!
Беше направо бесен, но тя с нищо не показваше, че е готова да му се подчини. Джъстин се отпусна на колене пред нея, стисна раменете й и я разтърси. Най-сетне тя вдигна поглед към него.
— А сега ме изслушай, проклетнице. Как смееш да се отнасяш така с майка си? Да не си сляпа? Сигурен съм, че дори прислужниците в кухнята знаят, че двамата с доктор Брениън са влюбени. Всъщност предполагам, че той я обича от доста време. Признавам, че очаквах да обявят намеренията си малко по-късно, но това е без значение. Животът е твърде несигурен, за да оставим на подобни ограничения да го направляват. Майката ти заслужава щастие. Голяма част от деветнайсетте години, които е прекарала с баща ти, едва ли могат да се нарекат приятни. Защо, Арабела, защо се държа така необмислено жестоко с нея?
Забеляза как пламъците на гнева бавно се разгарят в студените и очи и повтори:
— Защо, по дяволите?
Арабела скочи на крака и размаха юмрук пред лицето му.
— Как смееш да одобряваш подобен брак? И то публично? Нямаш право, милорд, тъй както тя няма право да изневерява на баща ми! Не, представа нямах дори, че тя изпитва подобни чувства към Брениън. Мисля, че нейните, а също и неговите действия заслужават порицание. Никога вече няма да й проговоря. Що се отнася до доктора, той вече не е добре дошъл в Ившам Аби. Щом майка ми иска да позори името си и самата себе си, тогава нека се омъжи за него. — Арабела се беше задъхала. — Дали не трябва да поздравя милата си майка, че поне успя да дочака смъртта на баща ми? От колко време мислите, че са любовници, милорд? Горкият татко! Бил е мамен от невярната си жена и един мъж, на когото е вярвал. Боже, защо не съм мъж, та да го убия в дуел!
Джъстин гледаше красивото й, бледо лице, озарено от горчивия огън в сивите й очи. Толкова много болка и гняв бяха изписани по него. Опитваше се да я разбере. Вярваше, разбира се, че всяка нейна дума е искрена. Горчивината, с която бе говорила за рогата, които майка й бе поставила на баща й, яростта й от вярата, че майка й е била невярна съпруга, не оставяха място за съмнение в искреността на порицанието й към подобно деяние. Но нима самата тя не бе имала любовник още преди сватбата си? Не беше ли сложи рога на самия него? Не беше ли странен подобен морал, който й позволяваше да порицава другите, но на самата нея позволяваше да има любовник, преди да се е омъжила? И след като бе станало на въпрос, доброволно ли бе изоставила французина след сватбата си? Искаше му се да й припомни собствените й действия, да й поиска обяснение. Откри обаче, че гневът му се топи пред нещастието й.
Не, първо трябваше да се справи с горчивото й отчаяние от майка й. Потисна своите въпроси, всички онези неизказани въпроси. Прикри чувствата си със студенина, защото знаеше, че Арабела ще отхвърли състраданието.
— Стига толкова, Арабела. Искам да ме изслушаш. Ще го направиш ли?
Тя го зяпна така, сякаш имаше две глави. Той кимна одобрително и добави:
— Намирам за странно, че точно аз, който познавам майка ти едва от няколко години, и то съвсем бегло, съм готов да се закълна в честта си, че тя никога не е изневерявала на баща ти. А ти я порицаваш с лекота? Виждаш, че е влюбена в него, и заключаваш, че е с него в леглото от години. Не, Арабела, не извръщай глава. Наистина ли смяташ, че тя е способна на подобно нещо?
Тя го погледна, безмълвна и неподвижна като камък.
— Много добре — продължи той. — Макар да не искаш да ми отговориш, ще приема, че поне слушаш какво ти казвам. А сега, да се върнем към баща ти. — Направи малка пауза. Трябваше ли да й каже истината? Сега вече нямаше друг избор. Само истината за баща й можеше да я подтикне да прости на майка си. — Спомняш ли си как се срещнахме за пръв път край езерото с рибките в деня, когато щеше да се отваря завещанието му? Виждам, че си спомняш добре. Не можеш да отречеш, че ме взе за извънбрачен син на баща ти.
— Това изобщо не е същото и ти го знаеш. Как смееш да използваш такъв довод?
— Значи смяташ, че това е нещо различно? Различни правила за поведение ли има за съпруга и за съпругата? Значи съпругът е свободен от ограниченията, които обвързват жена му? Ще ти кажа истината, Арабела. Бракът на баща ти с лейди Ан беше само една преструвка. Той се е оженил за нея само заради зестрата, която тя му донесла. Баща ти открито говореше за „сделката“ и се смееше на късмета си. Освен това винаги е парадирал пред майка ти с любовниците си.
— Не ти вярвам — каза тя. Задъхваше се, а думите й излизаха накъсани. — Ако моят съпруг стори подобно нещо, аз бих го застреляла. Не е вярно. Баща ми никога, никога не би сторил подобно нещо.