— Той го правеше и дори не се замисляше. А ти си дъщеря на баща си. Майка ти е нежна, тиха, доверчива. Тя знаеше много добре какво прави той, но си мълчеше. Никога не се е опитвала да те противопостави на баща ти.
Младата жена запуши с длани ушите си.
— Не се крий от истината! — дръпна той ръцете.
— Не, няма да те слушам повече. Измисляш всичко това само за да я защитиш — извика тя, въпреки че вече усещаше как съмнението се прокрадва в нея.
— Не, Арабела, не е нужно да си измислям — вече по-спокойно продължи той. — Всъщност няколко пъти се срещах с баща ти в Лондон и Лисабон, а веднъж даже в Брюксел. При всяка наша среща любовниците му ме забавляваха по най-очарователен начин. Спомням си как се шегуваше, че жена му е мекушава, че е студена и се бои от него като някоя буржоазка. Веднъж, когато беше прекалил с чашката, ми каза: „Знаеш ли, момчето ми, поне успях да накарам онази малка глупачка да ми доставя удоволствие. Не се справя много добре, дави се и плаче, но аз съм толерантен. Все пак човек трябва да е търпелив с жена си.“
— Не! Не е възможно той… Моля те, Джъстин, кажи ми, че не е говорил такива неща!
— Напротив, Бела, говореше ги. Той беше човек властен, с буйни страсти. Жалко е, че лейди Ан е страдала заради това. Но, от друга страна, характерът му го правеше също така голям пълководец. Хората му се доверяваха безрезервно, защото той дори за миг не показваше страх или неувереност. — Смекчи гласа си и добави: — Освен това със своя характер той е бил за теб баща, когото да обожаваш и да почиташ. Той те обичаше повече от всичко друго, Арабела. Не желая да го порицавам, нито да го превъзнасям, защото той не заслужава нито едното, нито другото. Спомням си как веднъж, преди по-малко от година, той ми каза: „По дяволите, Джъстин, може би е по-добре, че Арабела няма братя. След нея те щяха да бъдат истинско разочарование за мен.“
Тя не отвърна нищо, но Джъстин беше сигурен, че сега слуша всяка негова дума.
— Искам сега да помислиш за майка си. Тя винаги е била напълно вярна на баща ти. Нещо повече, тя те обича всеотдайно. Винаги те е обичала и винаги ще те обича. Заслужава да проявиш разбиране към нея, Арабела. Майка ти се нуждае от одобрението ти, Бела, иначе не би могла да намери щастието си. А тя заслужава своето щастие. Отдала е осемнайсет години от живота си на теб и на един мъж, който я е презирал. Моля те, Арабела, опитай се да погледнеш на всичко това без страх, без гняв, без болка. Ще можеш ли?
Младата жена стана бавно и изтръска полепналите по роклята й треви. Джъстин се изправи до нея. Очите му потърсиха лицето й. Усети някаква промяна в нея. Дали не мислеше за собствения си лъжлив брак, за нагласената си сватба, която я бе ужасила до такава степен, че бе потърсила утеха в обятията на друг мъж? Не каза нищо. Остави я тя да заговори първа.
— Става късно — най-сетне рече тя с отнесен глас. — Ще се кача зад теб на твоя кон, ако нямаш нищо против. Ще изпратиш ли Джеймс да прибере Луцифер?
Джъстин я погледна и се запита какво ли мисли? А след това не можа да се сдържи. Обхвана лицето й в длани, наведе се и я целуна. Отдавна не я бе целувал, още отпреди сватбата. Господи, желаеше я! Но трябваше да знае истината, трябваше! Той повдигна лицето й и леко прокара пръсти по устните й.
— Арабела, кажи ми истината. Признай си, че си любовница на французина. Не ми се вярва още да ти е любовник, но знам, че е бил преди сватбата. Само ми кажи истината. Кажи ми защо го направи и ще ти простя. Защото се чувстваше принудена да се омъжиш за мен ли? Кажи ми истината. След това ще забравим всичко и ще започнем отначало. Кажи ми, Арабела. — Той се наведе и отново я целуна.
Силната болка върна разума му по-бързо от кофа ледена вода. Той отскочи назад и разтърка крака си. Арабела отстъпи назад, дишайки тежко.
— Проклет да си! — изкрещя тя. — Онзи нещастник никога не ми е бил любовник. Ти си сляп… — Едва не извика, че Елзбет е любовницата на братовчед си, но успя да се сдържи навреме. Не можеше да поеме риска да му каже. Можеше да причини неописуема болка на Елзбет. — Чуй ме, проклет да си! Не съм ти изневерявала!
Тя се завъртя и побягна към Луцифер. Несръчно се качи върху широкия му гръб.
— Арабела, почакай! Почакай! Защо продължаваш да ме лъжеш? Защо? Нямаш причина. Искам да ти простя. Готов съм да ти простя.
— Идиот! Проклет, глупав, сляп идиот! — Осъзна, че Луцифер е окуцял. Остана неподвижна за известно време, забила поглед в нищото, след това се смъкна от гърба на коня. Отиде при Джъстин и го удари с юмрук право в лицето. Свари го неподготвен. Той размаха ръце в опит да запази равновесие, но не успя и се строполи назад в плиткия ров.