Противно на очакваното той имаше доста твърд, приятен глас.
— Приятно ми е, милорд. Надявам се, че не ви притесняваме с утринното си посещение.
— Ни най-малко — отвърна графът и веднага хареса виконта. — Винаги ми е приятно да видя съседите си.
Графът пое предложената му ръка и я стисна. След това поведе виконта, за да му представи Арабела, лейди Ан, Елзбет и накрая Жервез. Арабела топло поздрави виконта и любезно се поинтересува за пътуването му от Лондон. Джъстин откри, че гледа жена си с усмивка.
Не откъсваше очи от нея, но тя упорито отбягваше погледа му. За какво ли мислеше? Дали се безпокоеше, че той вече няма да иска да й прости? Хвана се, че следи с поглед ръцете й — бели и гладки. Ноктите й бяха грижливо изрязани и изпилени. Само нокътят на палеца беше дълбоко изгризан. Това го накара да се усмихне.
Що се отнася до Жервез, той сякаш бе претърпял езикова трансформация. Отначало изфъфли със силен акцент поздравленията си към виконта, който не разбра нито дума, а после му предложи дълбок поклон, присъщ за френския двор на Луи XVI. Виконтът реши, че подобно официално приветствие е израз на уважение към благородното му потекло, и понеже не искаше да изглежда нелюбезен реши да отвърне с поклон. Корсетът му жалостиво изскърца.
Французинът се перчеше, друга дума за поведението му нямаше. Издаваше го самодоволният му вид. Изглеждаше особено доволен от това, че бе изкарал виконта глупак.
Никой обаче не смяташе да го възнагради за поведението му. В очите на Арабела забеляза гневен блясък. За негово още по-голямо разочарование Елзбет, която стоеше до лейди Ан, пристъпи напред и каза с чист, ясен глас:
— Лорд Грейборн, изключително ми е приятно да се запозная с вас, сър. Чували сме много хубави неща за вас. — Поднесе тя малката си ръката към него. Виконтът галантно поднесе пръстите й към устните си. Елзбет се изчерви и му направи реверанс.
— Виж само, Бела — прошепна Сюзан, като прикриваше с длан устата си, — как хубаво му смачка фасона братовчед ти, французина. А аз така се боях от това посещение. Оказа се забавно за всички ни.
— Така е — отвърна Арабела. — Човек никога не знае какво ще кажат другите в следващия миг.
Беше много ядосана. Нямаше съмнение — беше готова да се разкрещи на французина и да му каже, че е невъзпитано магаре. Графът забеляза, че жена му запазва спокойствие с голямо усилие. Значи беше недоволна от любовника си — не, от бившия си любовник. Сега, изглежда, дори не го харесваше. Джъстин й кимна и й се усмихна. Погледите им се срещнаха. Лицето й беше бледо. Сивите й очи грееха ярко, но все пак някак странно нежно, сякаш го гледаше с нещо сходно с привързаност. Защо не? По дяволите, кракът още го болеше от ритника й. Привързаност, как ли не! Тогава какво ставаше тук? Отчаяно искаше да разговаря с нея. Още по-силно бе желанието му да я целуне. Искаше да я люби — ето това беше най-силното му желание.
— Нека седнем — подкани всички Арабела. — Ще позвъня да донесат чай и кейк.
След като заеха местата си, тя се обърна към лорд Грейборн, правейки всичко възможно да избегне погледа на съпруга си.
— Какво ново можете да ни разкажете за последните боеве в Пиренеите, сър? Надявам се да е нещо добро.
Лорд Грейборн отчаяно се опита да сглоби късчетата информация, които от време на време долитаха до ушите му. Въпреки че винаги бе готов да порицае с патриотичен плам Наполеон, той намираше подробностите за битките и несигурната съдба на европейските страни за изключително досадни. Беше англичанин, значи Англия винаги щеше да бъде над всички останали.
— Какъв подходящ въпрос задавате, ваша светлост! — Той изведнъж си спомни, че бившият граф Страфорд беше известен военен. Както и настоящия граф. Проклятие! Лорд Грейборн се изкашля, погледна към графа и му се усмихна широко. — Знам съвсем малко в сравнение е граф Страфорд. — Чувал съм, че вие сте се отличили като герой в повече боеве в Пиренеите отколкото всеки друг офицер. Какво сте чували напоследък, милорд?
— Не — намеси се Жервез, като се наклони напред. — Бих искал да чуя какво вие можете да ни разкажете, лорд Грейборн. Били сте в Лондон, следователно знаете по-добре какво се е случило напоследък.
Едва ли най-голямото му желание беше всички да му ударят по един шамар, помисли си графът, като се намръщи. Каква ли бе целта му тогава? Толкова ли беше глупав, та да не разбира, че грубостта му скоро би изкарала дори търпеливата и очарователна лейди Ан от кожата й? Понечи да каже нещо грубо на французина, когато лорд Грейборн додаде непринудено: