— Винаги съм се възхищавала на енергията на Арабела, скъпа Аурелия — с усмивка каза лейди Ан. — С нея човек не може да познае какво е това скука. Когато не съм изпитвала желанието да я напляскам, съм се смяла. Бог ме е благословил с нея. Както и теб със Сюзан. Такова будно, засмяно, забавно момиче! Сигурно си много горда с нея.
Сюзан едва не изпусна чашата си. Зяпна удивено към лейди Ан. Често си бе мислила колко хубаво би било, ако лейди Ан й беше майка. Толкова добре щяха да се разбират двете… Може би грешеше, но й се струваше, че Арабела беше дъщеря на баща си. Само на баща си. В нея нямаше нищо от лейди Ан.
— Така си е — отвърна Аурелия, като погледна дъщеря си така, сякаш я виждаше за пръв път.
— Вие сте благословената, Ан, с вашето дете — намеси се графът. — А сега аз съм благословен с жена си.
Арабела го погледна учудено. „Трябва ли да те излъжа, за да извикам възхищението ти? Трябва ли да те измамя, за да ме приемеш?“
— Ще ходите ли в Лондон, уважаема Елзбет? — тъкмо питаше лорд Грейборн.
— Не още, сър. Мислех да… — Тя се смути, а очите й се насочиха към лейди Ан.
— Понастоящем плановете ни са доста неясни, лорд Грейборн запази самообладание лейди Ан. — Но съм сигурна, че Елзбет ще ни придружи за един продължителен престой през зимата.
— О, Бела, значи отивате в Лондон? Какво хубаво развлечение! Ще превземем Лондон с щурм. Има няколко носове, които искам да натрия, така че можеш да ми помогнеш, а после двете ще се смеем заедно. Например онази Лусия Епълбаум.
Лейди Ан побърза да се намеси, за да поправи недоразумението:
— Не, Сюзан, не говорех за Арабела. Елзбет ще придружи мен и съпруга ми в Лондон.
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Настъпи неловко мълчание. Най-накрая лейди Талгарт се отпусна назад в стола си. Божичко, бяха дошли на най-обикновено посещение, а сега… Дори не бе успяла да вземе последното парче лимонов кейк. Това вече нямаше значение. Изобщо не бе очаквала подобна новина като тази.
— Скъпа моя Ан — подходи тя отдалече, — какво точно искаш да кажеш?
— Позволете ми, Ан — намеси се графът. — да съобщя щастливата новина на лейди Талгарт. Не след дълго ще посрещнем в нашето семейство доктор Брениън, мадам. Той и лейди Ан възнамеряват да се оженят
— Моите поздравления, лейди Ан — каза лорд Грейборн, без изобщо да подозира, че навлиза в опасни води.
— Благодаря, лорд Грейборн — кимна тя. — Доктор Брениън е скъп и верен приятел на семейство Девърил от много години. А сега ще бъде нещо повече. Той ще стане мой съпруг и втори баща на Арабела.
— Скъпа Ан — изпухтя лейди Талгарт, — нали не говориш сериозно? Що за странна постъпка е това? Та този човек е доктор, тоест е нещо като търговец, така да се каже, въпреки че търгува само с болни хора. Все пак не е това, което би очаквал човек. Предполагам, че е джентълмен, тъй като баща му беше скуайър в едно от далечните ни графства, но все пак е само негов втори син.
Майка и дъщеря реагираха едновременно. Арабела се обърна към лейди Талгарт, която продължаваше да ги гледа с невярващи очи. Повдигна вежди и високомерно заяви:
— Осмелявам се да кажа, мадам, че за някои този брак може да изглежда странен. Самата аз мисля, че майка ми е твърде млада и красива, за да остане вдовица. Погледнете я само — всички я мислят за моя сестра. Що се отнася до доктор Брениън, той е истински джентълмен, без значение с какво се занимава. Освен това е хубав и любезен. За мен той е добре дошъл като мой втори баща. Той не само ще ме обича, но и ще се погрижи да доживея до деветдесет години — едно от предимствата да имам лекар за пастрок.
Ха, добре казано! Графът беше толкова доволен от думите й, че му се прииска да я вдигне от креслото, да я целуне и незабавно да я отнесе в спалнята им. Искаше незабавно да я освободи от всичките тези проклети дрехи.
На лейди Талгарт й се искаше да напляска Арабела. За нейна изненада Сюзан взе ръцете на лейди Ан в своите и каза:
— Това е чудесно, лейди Ан. Доктор Брениън е добър човек. Веднъж, когато бях малко момиче, ме излекува от тежка болест. Тогава баща ми беше готов да му свали луната, стига да можеше. А сега доктор Брениън успешно се справя с подаграта на баща ми. Освен това вие сте свикнала да си бъдете господарка. Аз самата бих се изнесла на палатка, ако трябваше да живея под един покрив с Арабела. Подобна идея направо ме плаши. Направо ми става жал за графа, като го гледам как й отстъпва с покорно мълчание