— Стига толкова — намеси се Арабела. — Добре ме представи. Благодаря ти.
— Наистина мисля, че достатъчно говорихме за мен — обади се спокойно лейди Ан. — Колко дълго смятате да останете, лорд Грейборн? Разбрах, че сте се запътили към Брайтън.
— Възнамерявах да остана ден-два, милейди — побърза да отговори той, — но любезността на моята домакиня, както и гостоприемството, което ми предложихте, ме карат да се надявам, че ще бъда поканен да остана още няколко дни. — Очите на виконта се насочиха към Елзбет. Любовникът й усети, че е готов да убие този човек. А също и лейди Талгарт. Сюзан се ухили до уши. Що се отнася до графа, той не откъсваше очи от жена си, чиято чаша за чай леко трепереше в ръката й. Защо ли?
Лейди Талгарт се надигна и започна нетърпеливо да почуква с ветрилото по ръката си, докато мъжете също не се изправиха. Пое дълбоко дъх и погледна намръщено, но не към лейди Ан или към Арабела, а към Елзбет. След това хвърли многозначителен поглед на Сюзан — поглед, който обещаваше пълно разчистване на сметките.
Сюзан, която беше напълно привикнала към обидчивия нрав на майка си, просто поклати глава, усмихна се и стана. След това прегърна с любов лейди Ан.
— Виждам, че визитата ни приключи, лейди Ан. Моля, приемете поздравленията ми. Много се радвам за вас.
— Благодаря ти, скъпа моя. — Лейди Ан се усмихна любезно на лейди Талгарт. — Много се радваме, че се запознахме с лорд Грейборн, Аурелия. Не е нужно да казвам, че винаги сте добре дошли в Ившам Аби.
— Наистина, драга моя Ан, не мога да си спомня кога за последен път съм прекарвала сутрин, която да е била тъй поучителна. Само кейкът не беше достатъчно. — Погледна кисело дъщеря си. — Предполагам обаче, че едва ли ще имаме достатъчно време да доведем отново лорд Грейборн на гости у вас. Надявам се, разбираш ме добре.
Лейди Ан само кимна. Един съсед по-малко, помисли си тя.
— Елате, скъпи Едмънд — подкани го лейди Талгарт. Той пожела на всички довиждане и им се усмихна.
Една наистина хубава усмивка, помисли си Елзбет.
Крупър едва бе успял да изведе с поклон гостите им от Кадифената стая, когато Арабела се строполи на канапето и избухна в смях.
— Готова бях да се обзаложа, че старата кокошка ще се пръсне по шевовете от яд. Беше чудесно, просто чудесно. Дори не съм си мечтала за подобно развлечение.
— Предполагам, че рано или късно трябваше да й кажа — сви рамене лейди Ан. — Горкият виконт — един наистина необикновен млад човек. Жалко, че трябваше да бъде тук, когато й казвах.
Графът се откъсна от мястото си при камината.
— Не бих искал да съм на мястото на виконта. Съмнявам се, че посещението му ще бъде много приятно. Във всеки случай горкият човек изобщо не е подходящ за стремителната госпожица Талгарт. — Той спря за миг поглед на Елзбет. След това се обърна към жена си: — Би ли желала нещо за обяд, ако си привършила със смеха?
Погледът на графа накара Елзбет да иска да потъне в земята от срам. Колко беше непостоянна! Беше сметнала, че лорд Грейборн е очарователен мъж, а чувствителността му отговаря на нейната. Откри, че се стреми да избягва погледа на братовчед си. Нелюбезното му поведение към виконта можеше да бъде определено единствено като нецивилизовано. Държанието му изобщо не беше подобаващо за един джентълмен. А ядът й към поведението му от своя страна я правеше неспокойна.
Що се отнася до Жервез, той бе решил, че всичките англичани са една стока. Беше сметнал, че англичаните са решили да поставят на мястото му дебелия виконт и да му покажат що за глупак е той. Тъкмо се бе включил в играта и ето какво бяха сторили те — обединиха се срещу него, чужденеца от Франция. Дори Елзбет не бе застанала на негова страна. Успя да прикрие разочарованието си, защото го чакаха още много други дела. След като обедът приключи, успя да се настани до Арабела.
— Скъпа графиньо — започна той, — усещам, че не ми обръщате вниманието, което заслужавам. Чувствам се пренебрегнат.
Елзбет и графът едновременно погледнаха към тях. Арабела искаше да го цапардоса право по носа. Какво ли си мислеше Джъстин? Не намери достатъчно кураж да погледне към него.
— Уважаеми конте, знаете, че съм омъжена съвсем отскоро — отвърна му тя. — Мисля, че това ми дава достатъчно основание да не обръщам на другите вниманието, което те заслужават. Аз, разбира се, съжалявам за това, че се чувствате пренебрегнат.
— Може би аз съм този, който не ви обръща достатъчно внимание — каза той. — Както знаете, след два дни трябва да ви напусна. Ако съпругът ви може да се лиши от вас за известно време, ще ми бъде изключително приятно да ми покажете повече от красивите околности на имението си. Моля ви, не отхвърляйте желанието ми.