— Но, Джъстин, аз мога да започна да разчиствам камъните от моята страна. Не съм ранена и имам достатъчно сила. Мога да помогна…
Стори й се, че го чува да се смее.
— По дяволите, жено, прави каквото ти казвам — долетя миг по-късно сърдитият му глас. — Радвам се, че си невредима и искам да останеш такава. Върви до другата стена на килията. Още сега. Искам да не мърдаш оттам.
Тя се добра пипнешком до стената, коленичи и закри глава с ръце.
Стените и таванът сякаш трепереха и стенеха. Самата тя потреперваше от всеки подобен шум. Отворът в купчината камъни бе разширен достатъчно и Джъстин се промуши през него в стаята. Това беше най-радостният миг в живота й.
Някой му подаде свещ. Малката килия се изпълни със светлина. Светлина и живот, помисли си тя. Беше останала жива.
Графът подвикна през рамо:
— Джеймс, стой назад. Аз ще изведа нейна светлост.
Арабела бавно се изправи на крака. После отиде право в прегръдката на съпруга си. Притисна лице към рамото му.
— Толкова се радвам, че дойде да ме спасиш! — възкликна тя. После вдигна очи да го погледне. — Ти си най-красивият мъж на света. Преди смятах, че си най-красивият мъж в Англия, но сега вече зная. В целия свят, милорд, в целия свят.
— Така ли? Е, надявам се, че не си си мислила, че няма да дойда да те спася? Че кой иначе би спорил с мен? Кой би ми крещял? Кой би ме целувал толкова сладко?
Арабела отново зарови лице в рамото му.
— Вече ми вярваш — прошепна тя. — Сега вече ми вярваш. Вече знаеш, че той никога не ми е бил любовник.
Арабела усети, че тялото му леко се напряга, и й се прииска да се разплаче.
— Няма значение. — Но, не, имаше. Стоеше между тях така, както срутилата се врата ги бе разделяла.
— Но ти дойде да ме спасиш. Благодаря ти за това.
Джъстин потърка с брада косата й. После се отдръпна малко назад и я погледна.
— Двамата с теб имаме много да разговаряме. Хайде, да се махаме оттук. Нямам особено желание да те подлагам на по-нататъшни изпитания.
— Един момент, Джъстин. Не бях сама тук. — Тя взе свещта от ръката му и внимателно я премести към скелета.
— Мили Боже, не мога да повярвам! — Джъстин я погледна и се учуди на спокойствието й. После коленичи и набързо огледа скелета. Миг по-късно стана и изтупа панталоните си от полепналия прах. — Нека първо те измъкна от това място, а после ще се погрижа този приятел да бъде погребан подобаващо. Предполагам, че не знаеш кой е той? Не, едва ли.
Освети пътя й и Арабела се промуши покрай него на свобода. Писмото, което беше мушнато в обувката й, напомни за себе си още с първите й крачки. Тя се почувства обременена от нежеланото и тягостно познание. За много неща трябваше да помисли — за името на баща си и, разбира се, за Елзбет. Реши на първо време да мълчи. Никой не трябваше да узнава какво е научила, нито дори Джъстин, докато не го обмислеше както трябва и не подредеше всички факти.
Измъкна се на ярката слънчева светлина и се огледа. За пръв път осъзнаваше колко скъпоценен е животът. После вдигна лице и с наслада се остави на слънчевите лъчи.
А след това отиде при майка си и я прегърна, досущ малко дете, което току-що се е пробудило от кошмар.
— Сладкото ми момиче — притисна я лейди Ан и погали мръсната й коса. — Миличката ми, всичко е наред. Вече всичко е наред. Сега си в безопасност. Мама те е гушнала. Божичко, имаш кръв по главата. Няма значение. Сега ще се погрижим за това.
Но нито тя, нито останалите бяха в безопасност. Не знаеше дали опасността идва от французина, или от писмото в обувката й. Сигурното беше едно — дълго време никой от тях нямаше да бъде в безопасност.
ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
— Олеле, как само изглеждаш! — възкликна графът, като сложи ръка на рамото на жена си. Усети, че се страхува дори само да я изпусне от поглед. — На косъм ти се размина — рече той, после я придърпа към себе си и я притисна силно. — Само на един проклет косъм. Няма повече да ме плашиш така, чуваш ли, Арабела?
Тя поклати глава, все още притисната до рамото му.
— Беше ужасно. Мислех, че никога вече няма да видя как слънцето залязва над покрива на къщата. — Замълча за миг и потърка нос в мекия плат на палтото му. — Боях се, че никога вече няма да те видя.
— Аха! — възкликна в отговор Джъстин. Повдигна брадичката й, взря се в лицето й и я целуна нежно. — И двамата имаме нужда от една хубава баня. Дай да видя къде си се ударила главата.
Слава Богу, не беше толкова зле, колкото изглеждаше.