Арабела вдигна очи към него. Искаше й се да му каже, че просто би могъл да си тръгне и никога повече да не се връща. Или можеше да се гръмне. Можеше да се удави в езерото при рибките. Преди всичко й се искаше да го разпита какво знае и защо изобщо бе дошъл. Освен това без съмнение в напевния му глас се долавяха фалшиви нотки. Загрижеността в думите му изобщо не бе достигнала до тъмните му очи. Може би в тях беше изписано облекчение? Облекчение от какво — че не беше умряла? Какво изобщо ставаше тук? Как ли можеше да разбере?
Насили се да му се усмихне.
— Приемам извинението ви. С готовност ви прощавам, защото аз също исках да разгледам развалините. Вината е на двама ни.
Дали гласът й не звучеше престорено като неговия? Надяваше се, че поне копелето щеше да го забележи. Не смееше да погледне към Джъстин. Сигурна беше, че по-късно ще й каже съвсем ясно какво точно мисли.
— Значение има единствено това, че си напълно невредима — обади се лейди Ан. — Бих искала да издам една заповед. Никакви разходки повече сред развалините. Спомням си, че баща ти още преди години те бе накарал да му обещаеш точно това. Хайде, обещай го отново.
„Да, мислеше си Арабела, татко искаше да не се приближавам до развалините. Сега вече не се съмнявам каква е била причината. Боял се е да не разкрия това, на което случайно попаднах днес.“
Сърцето й се сви от болка, но успя да каже:
— Това е най-лесното обещание, което трябва да спазвам, мамо.
Доктор Брениън насочи вниманието си към Жервез. Беше започнал да презира младия мъж също толкова, колкото и графа, но по съвсем други причини. Опасяваше се, че той представлява опасност за Ан. Що за опасност не знаеше, но в гърдите му оставаше неясния страх. Все още се чудеше какво ли Джъстин бе открил за Жервез и какви бяха плановете му? Дали нямаше просто да го остави да си иде?
— Разбрах, мосю, че не след дълго смятате да напуснете Ившам Аби.
Французинът погледна с присвити очи към графа, преди да отговори:
— Да, докторе, неотложни дела изискват присъствието ми другаде. Престоят ми в Англия беше същинско удоволствие, но се налага да се върна в Брюксел.
— Е, вие останахте тук доста време, нали? — продължи доктор Брениън. — Може би за вас е най-добре да се завърнете у дома.
Жервез огледа всички на масата. След като се бе върнал, за да съобщи за злополуката с Арабела, той беше разбрал, че графът усеща нещо. Да, но не знаеше какво точно преследва. Ето затова графът все още не го беше изритал. Искаше да знае каква е целта му. А след това можеше да го убие. Е, съвсем скоро проклетият граф щеше да научи всичко. И не Жервез щеше да умре. Тази мисъл го накара да се усмихне.
Арабела се улови, че внимателно разглежда лицето на Жервез. Искаше й се да разплете по-нататък нишките, до които бе достигнала. Едва ли беше толкова порочен, че умишлено да прелъсти собствената си сестра. Не, това никой не би могъл да стори. Погледът й случайно се насочи към централното място на масата. Дъхът й секна от изненада, щом забеляза гнева, който светеше в очите на съпруга й. Побърза да върне вниманието си към парчето свинско в чинията си. Колко глупаво бе постъпила! Джъстин я бе видял да наблюдава Жервез. Той не й вярваше, че е невинна. Никога нямаше да й повярва.
Как само й се искаше да изостави всички други, да хване съпруга си за ръка и да го отведе някъде, където ще бъдат сами. Но трябваше да издържи цяла вечер. Неизречените лъжи тежаха като гъст прах във въздуха. Как само мразеше притворството и тайните!
Най-накрая, след като Елзбет привърши рецитала си от пиеси за пиано, доктор Брениън стана и взе ръката на Арабела. Тя го погледна признателно. Той целуна ръката й и каза:
— Сега трябва да си лягате. Без възражения, Арабела.
— Би било неуместно да не се подчиня на бъдещия си баща — поклони му се тя. — С готовност ще ви послушам, сър. — Надигна се на пръсти и го целуна по бузата.
Доктор Брениън потупа ръката й, после се обърна към лейди Ан:
— Трябва да вървя, Ан. Утре сутринта ще те взема за разходка.
Арабела беше готова да тръгне към стаята си, когато забеляза, че Елзбет гледа смутено към Жервез. Не беше сляпа, та да не види, че сестра й скоро няма да може да сдържи чувствата си. Реши, че няма да ги остави сами, независимо че очите й се затваряха от умора. Може поне да се опита да ги държи разделени, докато Жервез не отпътуваше. Тръгна бавно към камината, а междувременно не преставаше да търси подходящо разрешение. Джъстин я гледаше и се чудеше какво ли, по дяволите, пак си беше наумила. Забеляза, че поглежда към Елзбет, а след това втренчва поглед в Жервез. Имаше нещо странно тук.