Искаше Арабела само за себе си. Изцяло.
— Съгласен съм с Пол — заяви той със студен, спокоен глас. — Време е да си лягаш.
Ето това беше решението!
— Да, наистина леглото ме чака. О, Елзбет, защо не ме придружиш до стаята ми? Повече от всичко друго искам ти да ме завиеш.
Сестра й я погледна изненадано. Мислеше да говори с Жервез, тъй като той си заминаваше. Искаше й се да го попита какви са му плановете сега, след като вече се знаеше, че мащехата й ще се омъжва за доктор Брениън. Но дори за миг не помисли да откаже на сестра си. С готовност стана и отиде до Арабела.
— Желаем ви лека нощ, господа — рече Арабела. После стисна здраво ръката на Елзбет и безцеремонно я повлече към вратата.
Облече нощницата си, разпусна черната си коса, а сестра й с четка в ръка отброи стоте разресвания.
— Благодаря ти — усмихна й се Арабела и я целуна по бузата. — Радвам се, че дойде с мен. Напоследък не ни остава достатъчно време една за друга. Но скоро ще можем да бъдем повече време заедно. Ще видиш. А сега си лягай, Елзбет. Става късно и виждам, че си изморена.
Почуди се дали да не я проследи, за да е сигурна, че няма да се срещне с Жервез.
Елзбет се прозя и се протегна като най-невинното дете на света.
— Да, ще си лягам. Благодаря ти, Бела, че ми отстъпи Грейс. Направо съм с вързани ръце без Жозет.
Арабела потупа ръката й и каза нежно:
— Знам, Елзбет. Благодаря ти, че дойде с мен.
Арабела се пъхна в леглото си и духна свещта. Знаеше, че Джъстин скоро ще дойде при нея. Толкова много неща имаха да си казват. Но за момента беше сама и имаше възможност да размисли, да подреди множеството факти и полуистини, които бе разкрила.
Вече знаеше почти наизуст съдържанието на писмото на Магдален. Беше го прочела няколко пъти, преди да слезе за вечеря. Що се отнася до самото писмо, то беше надеждно скрито в една от вечерните й обувки. Това скривалище беше напълно сигурно, защото дори Грейс никога не надничаше в обувките й, а се задоволяваше само да избърше праха от тях. Дори това се случваше не по-често от веднъж в месеца.
Изведнъж се сепна и седна. Господи, ама че глупачка беше! Жозет сигурно е знаела всичко това. Че нали тя е трябвало да предаде писмото на Магдален на любовника й Шарл? Тогава слугинята със сигурност е знаела, че Жервез е син на Магдален. Жозет… но сега старицата беше мъртва. Арабела настръхна. Беше си счупила врата при едно трагично падане по стълбите посред нощ, и без свещ със себе си.
Замисли се отново за събитията от изминалия следобед. Беше почти напълно сигурна, че срутването в стария манастир не беше случайност. Но в такъв случай, щом Жервез искаше да я нарани или убие, защо бе отишъл толкова бързо да повика Джъстин на помощ? Каква ли причина можеше да има за всичките си действия? Нищичко не проумяваше.
Поклати глава. Къде ли беше съпругът й? Почувства се така, сякаш се скиташе из лабиринта в Ричмънд Парк, без да знае накъде е изходът. Ключ към изхода от този лабиринт щеше да й даде причината, поради която Жервез изобщо бе дошъл в Ившам Аби.
Баща й несъмнено е знаел за съществуването на Жервез, тъй като той беше син на първата му жена. Сигурно по тази причина не се бе появявал преди смъртта на стария граф. Но дали на баща й не му е било известно нещо друго, нещо, поради което Жервез бе стоял настрана?
Вратата неочаквано се отвори и графът влезе в спалнята. Носеше все същия тъмносин брокатен халат, онзи, в който бе облечен през първата им брачна нощ. Знаеше, че е гол под халата. Пръстите й се свиха конвулсивно. Почувства как я облива гореща вълна. Изведнъж всичко й се стори съвсем просто.
— Жервез никога не ми е бил любовник. Не бях аз, а Елзбет — му каза тя, щом той приближи до леглото.
Графът замръзна на място. Онази картина изникна в ума му така ясно, сякаш я бе видял само преди час. Можеше да различи всеки детайл.
— В деня преди венчавката те видях да излизаш от плевнята и да си тананикаш — бавно рече той. — Излезе само секунди след Жервез, който се измъкна отвътре с вид на джебчия.
— И заради това си помислил, че съм ти изневерила? — Сърцето й биеше така силно, че усещаше пулса му чак в гърлото си. Беше я сметнал за разпътна жена заради едно недоразумение. Искаше й се да скочи и да се нахвърли срещу него. Преглътна мъчително, но не помръдна, а остана да чака.
— Не, имаше и друго. Когато излезе от плевнята, роклята ти беше измачкана. Освен това закопчаваше някакви копчета по дрехите си и се мъчеше да ги пригладиш. Дори се наведе и завърза едната си обувка. Косата ти беше разрошена и беше пълна със сламки. Изглеждаше много доволна от самата себе си.
Арабела запази мълчание. Джъстин се настани на ръба на леглото.