— Не знаех какво да мисля — продължи той. — Французинът излезе от плевнята… Имаше вид на мъж, който току-що е правил любов. Всеки мъж познава добре този вид. Нямаше грешка. Бях напълно сигурен. Исках да убия и себе си, и тебе, загдето ми беше изневерила. А на него исках да му извия врата.
— Значи тогава не си имал никакви съмнения?
— Не, бях сигурен, че знам какво се е случило. Не исках да го повярвам, но бях сигурен. Искаше ми се да умра.
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
— Веднага ли си тръгна оттам?
— Искаш да кажеш, че ако бях останал няколко минути повече, щях да видя Елзбет да излиза от плевнята?
— Да!
Джъстин прекара пръсти през гъстата си черна коса.
— Защо не ми каза?
Тя само го изгледа.
Той се досети какво бе казал току-що и само поклати глава.
— Не, всъщност ти ми каза, нали? Но не спомена за Елзбет.
— Да, казах ти го веднага, щом разбрах в какво ме обвиняваш, но ти не искаше да ме чуеш. Беше ме приел за виновна, без дори да ме изслушаш.
— Да. Така е. Вярвах на това, което видяха очите ми. Изобщо не се съмнявах. Но след това… — Повдигна рамене и погледна Арабела. — После започнах да смятам, че не си съвсем виновна за стореното от теб. Реших, че си се почувствала заловена в капан от завещанието на баща си, по чиято воля ти насила трябваше да се омъжиш за мен. Единственото, което исках от теб, бе да ми кажеш истината. Ти, разбира се, отказваше. Кога научи за Елзбет?
— Докато яздехме със Сюзан. Спомена ми, че ги е видяла как се гледат. Тя ме насочи в правилната посока. Отначало само я гледах недоумяващо. Направо не можах да повярвам — срамежливата Елзбет, толкова нерешителна, направо дете.
— Тя не е дете, щом се е отдала на Жервез.
— Да, но все още е невинна.
— Сега пък я защитаваш.
Арабела кимна. Ако му разкажеше всичко, щеше да излезе наяве, че баща й е убиец. Тази тайна щеше да отнесе в гроба си. Сега вече беше сигурна в това. Джъстин никога не трябваше да го узнае.
— Тя е моя заварена сестра — каза.
Съпругът й се приближи до нея и я вдигна на ръце.
— Това вече не е важно. Искам само да ми простиш. Мили Боже, как само се молех да ми признаеш, че си ми изневерила, а аз като великодушен джентълмен щях да ти простя. Заслужавам да ме набият с камшик.
— Да — отвърна тя. — Но не точно сега. Може би утре самата аз ще се заема с камшика. Или по-добре да изчакам до някой по-шумен спор. Какво ще кажеш?
Той я целуна, съвсем леко, съвсем нежно. Прииска й се да заплаче.
— Сега вече наистина ли ми вярваш? — прошепна тя.
— Да, вярвам ти. Никога вече няма да се усъмня в думите ти.
Той взе в длани лицето й.
— Ти си моя жена и ако ми простиш, можем да започнем отново.
— Много бих искала.
— Ще ми простиш ли?
— Да, налага се. Наистина нямам друг избор.
— За онази първа нощ, Арабела… Ти беше девствена, напълно невинна, толкова щастлива и изпълнена с радостно предусещане, а аз те насилих. Толкова съжалявам. Ще ми дадеш ли още една възможност? Ще ми позволиш ли да те любя? Кълна ти се, че мога да поправя стореното.
Тя си спомни за онази нощ, за унижението, което бе изпитала, припомни си болката и безпомощността.
— Трудно е — каза, а топлият й дъх погали устните му. — Много е трудно. Но те обичам и изглежда, че не мога да го променя. Да, Джъстин, ще ти позволя да ме любиш.
Той я целуна отново и отново, но сега вече изобщо не беше толкова нежен.
А не след дълго тя лежеше по гръб, нощницата й беше на пода. Съпругът й беше над нея, а ръцете му нежно галеха гърдите и корема й.
— Бракът ни не започна много успешно — каза му тя.
— Не, но от този миг нататък ще се постарая да бъде идеален. — Ръката му се плъзна по-надолу и я погали. Арабела стисна устни и го погледна сепнато. Джъстин й се усмихваше, а сивите му очи грееха немирно. — Да — добави той, докато целуваше гърдите й, — погледът ти е съвсем същият, когато си особено доволна от себе си.
Доведе я до оргазъм, преди да е проникнал в нея. Искаше да отнеме страха и колебанията й. Сърцето й препускаше в галоп, неспособно да се успокои след това диво, невероятно силно изживяване. Никога не бе подозирала, че може да съществува подобно удоволствие.
— Беше много приятно, Джъстин — успя да промълви тя след малко.
— Има други неща, които, надявам се, също ще ти харесат.
Той проникна в нея и усети как тя се стяга около него, как мускулите й се напрягат от удоволствие. Потъна още и още навътре. А тя бе неспособна да приеме, че е възможно да съществува нещо подобно, че може да изпита нещо такова.
— Ти си част от мен — каза тя в ухото му, а след това го ухапа по шията. Ръцете й се плъзнаха по гърба му и притиснаха хълбоците му към нея. — Никога няма да те пусна.