Съветниците ахнаха и забърбориха помежду си. Забелязах шокираните изражения на персонала. Стана ясно, че единственият осведомен човек беше Гаврил, което ме изненада.
– Утре ще бъдат изпратени писма до всички отговарящи на изискванията младежи на Илеа. Ще разполагате с две седмици да решите дали желаете да се съревновавате за ръката ми. Съзнавам, разбира се, че това е новост за всички ни. Никога досега не е имало Избор, ръководен от жена. Но знайте, че макар да имам трима братя, много ще се радвам да опозная още един принц на Илеа. И се надявам цялата ни страна да тържествува заедно с мен.
Направих малък реверанс и се върнах на мястото си. Мама и татко сияеха от гордост и ми се щеше да повярвам, че тяхната реакция е достатъчен показател за успеха ми, макар и да имах чувството, че кръвта вибрира във вените ми от напрежение. Глождеше ме мисълта, че съм пропуснала нещо, че в мрежата, в която умишлено щях да се оплета, зееше огромна дупка.
Но вече нямаше какво да направя. Току-що бях скочила от ръба.
Пета глава
Знаех, че в двореца работи цяло войнство от служители, но имах силното чувство, че по-голямата част от тях се бяха крили досега. С разпространението на неочакваната новина в трескава подготовка се впуснаха не само познатите ми прислужници и икономи, но и хора, които виждах за пръв път в живота си.
Ежедневната ми работа по изучаването на доклади и участието в съвещания се измени, тъй като подготовката за Избора се въртеше изцяло около мен.
– Този е с малко по-скромна цена, Ваше Височество, но въпреки това е невероятно практичен и ще се върже отлично с интериора. – Един мъж вдигна пред очите ми голямо парче плат, налагайки го върху предишните два варианта.
Докоснах го, както винаги привлечена от материята, макар че тази очевидно не беше предвидена за обличане.
– Ще ми обясните ли какво точно правим? – помолих аз.
Мъжът, един от интериорните дизайнери на двореца, стисна устни.
– Родителите ви смятат, че някои от стаите за гости са решени в твърде женствени цветове и че ухажорите ви биха се чувствали по-удобно в интериор с такава палитра например – каза той, изваждайки поредната мостра. – Можем да променим целия облик на една стая, като просто подменим покривката за легло. – Увери ме той.
– Хубаво – съгласих се аз, въпреки че ми се струваше малко пресилено да се влага толкова енергия в някакви си чаршафи. – Но защо точно до мен трябва да се допитвате?
Той се усмихна вежливо.
– Ще оставите своя отпечатък върху всеки аспект от предстоящия Избор, госпожице. Дори и не вие да сте направили определен избор, хората ще предположат, че сте. Затова е най-добре да се консултираме с вас по всички въпроси.
Вперих поглед в мострата, оклюмвайки само при мисълта, че ще се обръщат към мен за всяка друга глупава подробност.
– Този – посочих най-евтиния плат. Беше тъмнозелен и щеше да е напълно подходящ за тримесечен престой.
– Чудесен избор, Ваше Височество – поздрави ме интериорният дизайнер. – Така, да обсъдим ли и подмяната на картините? – Той плесна с ръце и върволица прислужнички влязоха в стаята с платна в ръце. Въздъхнах, предусещайки, че целият ми следобед беше загубен.
На следващата сутрин бях повикана в трапезарията. Мама ме придружи, но татко не можеше да се отдели от работата си.
Мъж, който навярно беше главният готвач, ни поздрави с поклон, макар и не особено дълбок заради солидния му тумбак. Лицето му беше по-скоро червено, отколкото розово, но поне не се потеше, което ме наведе на мисълта, че всичките години, прекарани в кухнята, го бяха калили.
– Благодарим ви, че дойдохте, Ваше Величество, Ваше Височество. Кухненският персонал се труди неуморно, за да подготви менюто за първата вечеря след пристигането на кандидатите. Възнамеряваме да поднесем седем блюда.
– Разбира се! – отвърна мама.
Готвачът ѝ се усмихна.
– Естествено, ще ви помолим да дегустирате менюто.
Аз простенах вътрешно. Едно истинско меню от седем блюда можеше да отнеме цели шест часа, като се започне от първата глътка коктейл и се стигне до последната хапка шоколад. Колко ли време щеше да отнеме дегустирането на няколко различни менюта?
Около осем часа, както се оказа, и коремът ме съсипа от болки до края на деня, поради което не бях особено ентусиазирана, когато отново почукаха на вратата ми, но този път за избор на музикалното оформление за първата вечеря.