– Понякога се хващам да си мисля, че вече съм видяла всичко, че съм овладяла докрай изкуството на това да си кралица. Но само да ми мине през ума, и моментално всичко се променя. Има… Всъщност и теб те чакат достатъчно грижи днес. Няма да те занимавам с моите.
Тя се постара да върне усмивката на лицето си и макар да ме интересуваше какво я безпокои – защото в крайна сметка всички тези грижи се трупаха и върху моите рамене, – знаех, че е права. Днес просто нямаше да го понеса.
Имах чувството, че същото важи и за нея.
– Съжаляваш ли понякога? – попитах я аз, долавяйки тъгата в очите ѝ, колкото и да се опитваше да я прикрие. – Че влезе в Избора и стана кралица?
Бях ѝ благодарна, че не отговори директно с „да“ или „не“, а се замисли по въпроса.
– Не съжалявам, че се омъжих за баща ти. Понякога се питам какъв ли щеше да е животът ми, ако не бях участвала в Избора или ако бях дошла в двореца, но бях загубила. Мисля, че щеше да е добър живот. Е, нямаше да съм точно нещастна, но пък и нямаше да знам какво друго съм можела да постигна. Пътят към баща ти беше труден главно защото не исках да го извървявам.
– Изобщо?
Тя поклати глава.
– Не влязох в Избора по собствено желание.
Устата ми увисна. Никога не ми го беше споделяла.
– А по чие тогава?
– Няма значение – отвърна бързо тя. – Мога да ти кажа само, че разбирам колебанието ти. Но мисля, че предстоящото ще ти помогне да се опознаеш. Повярвай ми.
– Щеше да ми е много по-лесно да ти повярвам, ако знаех, че го правите заради мен, а не, за да си уредите спокойни дни. – Думите прозвучаха много по-остро, отколкото бях очаквала.
Тя си пое дълбока глътка въздух.
– Знам, че смяташ постъпката ни за егоистична, но сама ще видиш, че не е така. Един ден благополучието на страната ни ще е в твои ръце и ще останеш изненадана от жертвите, които ще си склонна да направиш, за да я защитиш. Не бях предполагала, че ще преживея още един Избор, но плановете се променят, когато отговорността ти е толкова голяма.
– Е, моята е възголяма – троснах се аз.
– Първо, внимавай как ми говориш – предупреди ме мама. – И второ, виждаш само една част от приготовленията. Нямаш представа под какво напрежение е баща ти.
Останах безмълвна. Исках просто да си тръгна. Щом не ѝ харесваше тонът ми, защо ме притискаше?
– Идлин – подхвана кротко тя. – По една случайност се налага да изпълним плана си именно сега. Но откровено казано, рано или късно щях да подходя някак по въпроса.
– Какво имаш предвид?
– Струваш ми се изолирана, откъсната от народа си. Разбирам, че се тревожиш за отговорностите, които ще ти донесе короната, но е време да обърнеш внимание и на чуждите потребности.
– И смяташ, че не го правя в момента? – Сериозно ли не е видяла с какво се занимавам по цял ден?
Тя стисна устни.
– Не го правиш, скъпа. Не и ако противоречи на твоите нужди.
Искаше ми се да изкрещя в лицето ѝ, както и в това на татко. Да, възнаграждавах се с дълги вани и питие с вечерята. Не мислех, че беше кой знае какво, предвид жертвата, която правех.
– Не знаех, че ме имате за толкова неморална. – Станах и се обърнах.
– Идлин, не съм казала подобно нещо.
– Напротив. Но няма нищо. – Отправих се към вратата. Укорът ѝ ме изпълваше с толкова гняв, че едва го сдържах.
– Идлин, скъпа, просто се опитваме да направим добра кралица от теб, това е – обясни с умолителен тон тя.
– Такава ще съм – отвърнах аз с един крак в коридора. – И определено не ми е нужно момче, за да го постигна.
Опитах да успокоя нервите си, преди да тръгна. Имах чувството, че цялата вселена се е изправила срещу мен и ме блъска ту с едната, ту с другата си ръка. Заповтарях си наум, че всичко ще продължи само три месеца, само три… докато не чух някого да плаче.
– Сигурна ли си? – Като че ли беше гласът на генерал Леджър.
– Говорих с нея тази сутрин. Решила е да го задържи. – Госпожица Луси вдиша насечено.
– Каза ли ѝ, че можем да подсигурим всичко нужно на бебето ѝ? Че имаме повече пари, отколкото можем да похарчим? Че ще го обичаме, независимо от недъзите му? – Думите на генерал Леджър се сипеха в бърз шепот.
– Да… и още какво ли не – увери го госпожица Луси. – Знаех, че има голяма вероятност бебето да се роди с психически отклонения. Казах ѝ, че ще се погрижим за него, че самата кралица ще ни помогне. Тя каза, че говорила със семейството си и те се съгласили да я подкрепят, както и че никога не е искала да се разделя с бебето си. Хрумнало ѝ да го даде за осиновяване единствено защото мислела, че ще е сама. Извини ни се, не че това променя нещата.