Госпожица Луси подсмъркна, мъчейки се да потуши воплите си. Аз се доближих до ъгъла на коридора, за да чувам по-добре.
– Много съжалявам, Луси.
– Няма за какво да съжаляваш. Вината не е твоя. – Думите ѝ прозвучаха мило, храбро. – Май е време да се примирим с факта, че всичко приключи. Години на лечение, толкова спонтанни аборти, три неуспешни опита за осиновяване… просто трябва да се откажем.
След дълга пауза генерал Леджър каза:
– Щом така смяташ за добре.
– Да – потвърди тя с категоричен глас, преди отново да избухне в сълзи. – Още не мога да повярвам, че никога няма да стана майка.
След секунда плачът ѝ бе заглушен навярно защото съпругът ѝ я беше придърпал към гърдите си в опит да я утеши.
През всичките тези години си бях въобразявала, че семейство Леджър просто не искаха да имат деца. Никога не бях чувала някого да обсъжда проблемите на госпожица Луси и не бях виждала тъга в очите ѝ, докато се занимаваше с нас като деца. Не бях предполагала, че бездетността беше проклятие за двама им със съпруга ѝ.
Дали пък майка ми нямаше право? Дали наистина не бях достатъчно загрижена за добруването на околните? Госпожица Луси беше сред любимите ми хора на земята. Как така не бях доловила тъгата ѝ?
Шеста глава
В кабинета на татко имаше трийсет и пет грамадни коша, пълни с десетки хиляди карти с имена и снимки, всичките в хартиени пликове, за да останат анонимни притежателите им. Опитах да симулирам трепетно очакване заради камерите, но имах чувството, че всеки момент ще повърна в някой от кошовете.
И това беше вариант за отсяване на кандидатите.
Татко сложи ръка на гърба ми.
– Така, Иди. Мини през кошовете и вземи по един плик от всеки. Аз ще ги поемам, за да не се трупат в ръцете ти. А довечера ще ги отворим на живо в бюлетина. И това е.
Уж беше толкова елементарно, а всяваше ужасен страх в сърцето ми. Но все пак живеех под напрежение още откакто бяхме обявили началото на Избора, така че не биваше да се изненадвам.
Нагласих любимата си тиара и позагладих с длани роклята си от сив шанжан. Днес трябваше на всяка цена да изглеждам съвършено и когато се погледнах в огледалото на излизане от стаята си, дори аз се слисах от момичето насреща.
– Значи, буквално ги подбирам собственоръчно? – прошепнах аз с надеждата, че камерите не ме следят твърде отблизо.
Той ми се подсмихна леко и отвърна с тих глас:
– Аз лично нямах тази привилегия. Хайде, скъпа.
– Как така?
– После ще ти обясня. Върви сега. – Той махна към купищата карти.
Поех си дълбока глътка въздух. Можех да се справя. На каквото и да се надяваха околните, аз си имах план. И то съвсем простичък. Щях да се измъкна напълно невредима. Щях да вложа само няколко месеца от живота си – незначителен период, – а после щях да се върна към ежедневието си на бъдеща кралица. Сама.
Защо увърташ тогава?
Млъкни.
Отидох до първия кош, чийто етикет обявяваше, че всички състезатели в него бяха от Клермонт. Извадих един плик от по-страничните, светкавиците на фотоапаратите проблеснаха и шепата хора в стаята приветстваха избора ми с аплодисменти. Мама преметна развълнувано ръка през раменете на Арън, а той ми се озъби скришом. Госпожица Марли въздъхна от удоволствие, но госпожица Луси отсъстваше. Остън също го нямаше, което далеч не беше изненадващо. Кадън наблюдаваше събитието с интерес.
Приложих различни техники за отделните кошове. От единия извадих най-горния плик. В следващия зарових ръка надълбоко. Зрителите като че ли се оживиха още повече, когато стигнах до коша с надпис „Каролина“ – родният окръг на мама, извадих два плика и ги претеглих в дланите си, преди да върна единия.
Подадох и последния си избор на татко под звуците на овации и щракане на фотоапарати. Предложих най-ентусиазираната си усмивка, преди репортерите да напуснат стаята, готови да докладват пред медиите. Арън и Кадън също си тръгнаха, шегувайки се един с друг, а мама ме целуна по челото, преди да ги последва. Вече си говорехме, но нямаше много за казване.
– Справи се великолепно – похвали ме татко с искрено възхищение, като останахме насаме. – Знам колко стресиращо изживяване може да е това, но ти беше прекрасна.
– Ти пък откъде знаеш? – сложих ръце на хълбоците си аз. – Нали самият ти не си избирал участничките в твоя Избор?
Той преглътна.
– Знаеш основното за запознанството ни с майка ти. Но има и някои тънки подробности, които е най-добре да си останат тайна. Казвам ти го само за да ти покажа каква късметлийка си.