Смехът ѝ беше плах, сякаш проверяваше дали сме си възвърнали добрите отношения.
– Не мисля, че си неморална – отбеляза тихо тя. – Мисля, че си повече от съвършена. Един ден ще разбереш какво е да се тревожиш за децата си. А за теб се тревожа повече, отколкото за останалите. Ти не си просто някое си момиче, Идлин. Ти си момичето. И искам всичко най-хубаво за теб.
Не знаех как да ѝ отвърна. Не исках да се караме точно сега, не и преди началото на нещо толкова важно. Ръката ѝ още беше върху раменете ми, затова преметнах своята през кръста ѝ и тя целуна косата ми точно под тиарата.
– Усещам се много неловко – признах си аз.
– Просто не забравяй как се чувстват момчетата. Това е голямо събитие за тях. И така ще ощастливите народа ни.
Съсредоточих се върху дишането си. Три месеца. Свобода. Фасулска работа.
– Гордея се с теб – каза тя, стисвайки ме леко. – Успех!
Мама отиде при татко, а Арън тръгна към мен, приглаждайки костюма си с ръка.
– Не мога да повярвам, че това наистина се случва – каза той с откровено вълнение в гласа. – Нямам търпение да се запозная с малко нови хора.
– Какво, да не би Кайл да не ти е достатъчен? – Стрелнах поглед към Кайл, чийто нос още беше заровен в книгата.
– Не знам какво имаш против него. Доста е умен.
– Да не би това да е кодовата дума за „скучен“?
– Не! Но наистина се радвам, че ще ни дойдат гости.
– Аз пък не. – Скръстих ръце и от яд, и от притеснение.
– О, стига де, сестричке. Ще е забавно. – Очите му плъзнаха из стаята и гласът му спадна до шепот. – Не мога да си представя дори какво си им намислила на клетичките мухльовци.
Опитах да потисна усмивката си, но нямах търпение да ги видя как се гърчат.
Той взе един от пликовете и ме тупна по носа с него.
– Подготви се. Ако познаваш дори бегло английския език, не би трябвало да срещнеш никакви трудности с тази част от изпитанието.
– Ама че си гадина – казах аз, плясвайки го по ръката. – Но те обичам.
– Знам. Не се бой. Ще е лесно като детска игра.
Казаха ни да заемем местата си и Арън остави плика в купата, хвана ръката ми и ме поведе към моя стол. Камерите заработиха и татко откри бюлетина с новина за предстоящата търговска спогодба с Нова Азия. Двете ни страни си сътрудничеха от много време и направо ми беше трудно да си представя, че някога са воювали помежду си. Каза няколко думи за новите имиграционни закони, а после отстъпи подиума на всичките си съветници подред, включително на лейди Брайс. Имах чувството, че обявленията се проточиха цяла вечност, а в същото време, че отминаха за миг.
Когато Гаврил произнесе името ми, ми отне секунда да си спомня какво точно се очаква от мен. Въпреки това станах и прекосих сцената, заемайки мястото си пред микрофона.
Усмихнах се широко и погледнах право в камерата, знаейки, че всеки телевизор в Илеа е включен днес.
– Убедена съм, че всички сте не по-малко развълнувани от мен, така че предлагам да пропуснем церемониалностите и да преминем директно към онова, което всички умират от нетърпение да чуят. Дами и господа, ето ги имената на трийсет и петимата млади мъже, поканени да участват в Избора.
Бръкнах в купата и извадих първия плик.
– От Лайкли – прочетох аз, спирайки, за да измъкна листа, – господин Маккендрик Шепард.
Вдигнах снимката му в ръка и публиката избухна в аплодисменти. Сложих я в другата купа и преминах към следващия неотворен плик.
– От Зуни… господин Уинслоу Фийлдс.
Всяко име бе приветствано с кротки овации.
Холдън Месинджър. Кесли Тимбър. Хейл Гарнър. Едуин Бишъп.
Когато се пресегнах за последния плик, вече имах чувството, че съм отворила поне сто. Бузите ме боляха от усмихване и се надявах мама да не ми се сърди, ако пропуснех тържествената вечеря и се затворех сама в стаята си. Струваше ми се, че си го бях заслужила.
– О! От Анджелис. – Разкъсах хартията и извадих последната карта. Усмивката ми несъмнено помръкна, но просто нямаше как да я запазя на лицето си.
– Господин Кайл Удуърк.
Чух реакцията на хората в студиото. Няколко учудени възклицания, малко смях, но най-добре долових реакцията на самия Кайл. Той изпусна книгата си.
Поех си дъх.
– Това бяха. Утре наши служители ще бъдат изпратени по окръзите, за да започнат подготовката на трийсет и петимата кандидати за предстоящото им приключение. След една кратка седмица ще ги очакваме в двореца. А междувременно – нека ги поздравим заедно!
Започнах да ръкопляскам, публиката се присъедини и аз се върнах на мястото си, мъчейки се да не показвам колко ми е лошо.