Появата на Кайл сред кандидатите не трябваше да ме шокира чак толкова. Все пак никое от изброените момчета нямаше шанс. Въпреки това нещо ме смущаваше.
Веднага щом Гаврил приключи финалната си реплика, всички скочиха от местата си. Мама и татко отидоха при семейство Удуърк. Аз тръгнах подир тях, а смехът на Джоузи ми служеше като ориентир.
– Не съм се записвал! – настояваше Кайл. Щом наближих, погледите ни се срещнаха. Личеше си, че и той е не по-малко сащисан от мен.
– Има ли някакво значение? – каза мама. – Всеки пълнолетен има право да участва.
Татко кимна.
– Вярно е. Да, получава се малко странно, но няма нищо незаконно.
– Но аз не искам да участвам. – Кайл погледна умолително към баща ми.
– Кой те е записал? – попитах аз.
Кайл поклати глава.
– Не знам. Сигурно е станала някаква грешка. Защо ми е да се записвам, ако нямам желание да участвам в надпреварата?
Мама гледаше към генерал Леджър и като че ли се усмихваше. Но в това нямаше нищо странно.
– Простете! – намесих се аз. – Това е недопустимо. Никой нищо ли няма да направи по въпроса?
– Изберете някой друг – предложи Кайл.
Генерал Леджър поклати глава.
– Идлин вече обяви името ти пред цялата страна. Ти си кандидатът от Анджелис.
– Точно така – съгласи се татко. – Публичният прочит на имената превръща избора в окончателен. Не можем да те сменим.
Кайл врътна очи. Често го правеше.
– В такъв случай Идлин може да ме елиминира още на първия ден.
– И къде ще те изпратя? – попитах аз. – Нали ще си вкъщи.
Арън се изкиска.
– Извинете – каза, усещайки гневните ни погледи. – На другите няма да им допадне.
– Изгони ме от двореца – предложи ентусиазирано Кайл.
– За стотен път, Кайл, няма да ходиш никъде! – заяви госпожица Марли с най-твърдия глас, който някога я бях чувала да използва. Опря ръка в слепоочието си, а господин Картър преметна своята през раменете ѝ и ѝ зашепна нещо на ухо.
– Искаш да се махнеш оттук? – изумих се аз. – Не ти харесва дворецът ли?
– Не е мой – каза той, повишавайки тон. – И честно казано, ми писна от него. Дотегна ми от правила, дотегна ми от това да съм гост тук и определено ми дотегна от примадонското ти отношение.
Аз ахнах, а госпожица Марли шляпна сина си по главата.
– Веднага да се извиниш! – нареди му тя.
Кайл стисна устни и заби поглед в земята. Аз скръстих ръце. Нямаше да го пусна, докато не ми се извинеше… макар и насила.
Накрая, след като отривисто поклати глава, измърмори думичките под носа си.
Аз извърнах поглед не съвсем омиротворена.
– Продължаваме по план – каза татко. – Това е Изборът и форматът му е същият като този на предишните. Едни остават, други си тръгват. В момента Кайл е просто един от многото кандидати, а и можеше да е по-лошо.
Благодаря, татко. Стрелнах поглед към Кайл. Той беше заковал очи в пода с ядосано и засрамено изражение.
– А сега мисля, че е време всички да похапнем и да отпразнуваме повода. Денят беше много вълнуващ.
– Точно така – съгласи се генерал Леджър. – Към трапезата.
– Уморена съм – казах аз, обръщайки се. – Ще бъда в стаята си.
Не изчаках разрешение. След тази вечер не дължах никому нищо. Бях изпълнила желанието им.
Осма глава
Избягвах всякакви контакти през уикенда и като че ли никой не възразяваше, дори мама. Сега, когато избраниците бяха ясни, усещах всичко много по-реално и все повече страдах по чезнещите дни на спокойствие.
В понеделника, преди кандидатите да пристигнат, най-сетне се върнах сред човечеството, отправяйки се първо към Дамския салон. Там намерих госпожица Луси, която ме посрещна с обичайната си лъчезарна усмивка. Толкова ми се искаше да ѝ помогна някак. Съзнавах, че едно кученце не може да замести човешкото бебе, но за момента ми хрумваше единствено да ѝ подаря домашен любимец.
Мама разговаряше с госпожица Марли и двете ми махнаха да отида при тях веднага щом ме видяха да влизам през вратата.
Седнах, а госпожица Марли сложи ръка върху моята.
– Държа да ти обясня за Кайл. Не заради теб иска да си тръгне от двореца. От известно време ни увещава да го пуснем и си мислех, че семестърът, прекаран в университета, ще сложи край на тази му идея. Ще умра от мъка, ако ни напусне.
– Рано или късно ще трябва да му дадеш свободата сам да вземе решение – каза мама. Странно, при положение че тя самата се опитваше да омъжи дъщеря си за непознат.