– Не разбирам. Джоузи никога не е имала желание да си тръгне от двореца.
Врътнах очи. Естествено, че не е.
– Но какво можеш да направиш? Не можеш да го принудиш да остане. – Мама сипа чай и ми поднесе чашата.
– Ще наема друг учител. Този има практически опит и ще даде на Кайл повече знания, отколкото може да получи от една книга, така че май спечелих малко време. Все се надявам, че…
Леля Мей влетя в стаята с вид на модел от списание. Спуснах се към нея и я прегърнах с пълна сила.
– Ваше Височество – поздрави ме тя.
– О, я да мълчиш!
Тя се засмя, докато отстъпваше назад, хвана ме за раменете и впери очи в моите.
– Искам да чуя всичко за Избора. Как се чувстваш? Някои от момчетата на снимките бяха симпатяги. Влюбена ли си вече?
– Никак даже – отвърнах през смях аз.
– Е, дай им няколко дни време.
Такава беше леля Мей. Нов възлюбен на всеки няколко месеца. Държеше се с нас четиримата – и братовчедите ни Астра и Лео – сякаш всичките бяхме нейни деца, тъй като тя самата така и не беше свила гнездо. Компанията ѝ ми беше безкрайно приятна и в двореца винаги беше по-забавно, когато тя ни гостуваше.
– Колко време ще останеш? – попита я мама и двете с Мей отидохме до масата ѝ, хванати за ръце.
– Тръгвам си в четвъртък.
Аз ахнах разочаровано.
– Знам. Ще изпусна най-вълнуващото! – направи тъжна гримаса тя. – Но Лео има мач в петък следобед, а в събота е танцовото представление на Астра и обещах да присъствам. Много ѝ се удава. – Обърна се към мама леля Мей. – Личи си, че майка ѝ беше човек на изкуството.
Двете се усмихнаха една на друга.
– Ще ми се и аз да можех да дойда – оплака се мама.
– Защо не отидем заедно? – предложих аз, грабвайки няколко курабийки за чая си.
Леля Мей ме погледна въпросително.
– Случайно да забравяш, че имаш планове за този уикенд? Големи планове? Животопроменящи планове?
Свих рамене.
– Нямам нищо против да ги пропусна.
– Идлин – смъмри ме мама.
– Съжалявам! Просто е голяма стъпка. Харесвам живота си такъв, какъвто е сега.
– Къде са снимките? – попита Мей.
– На бюрото в стаята ми. Опитвам се да запомня имената им, но още не съм стигнала далеч.
Мей махна на една прислужничка.
– Миличка, би ли отишла до стаята на принцесата да донесеш от бюрото ѝ купчината снимки на кандидати за Избора?
Прислужничката се усмихна широко и направи реверанс. Несъмнено щеше да хвърли по едно око на снимките напът към нас.
Мама се приведе към сестра си.
– Нека само ти напомня, че първо, резервирани са, и второ, дори да не бяха, могат да са ти синове.
Двете с госпожица Марли прихнахме в смях, а госпожица Луси само се усмихна. Тя беше много по-деликатна с леля Мей от нас.
– Не я дразнете – възрази госпожица Луси. – Сигурна съм, че намеренията ѝ са добри.
– Благодаря ти, Луси. Не го правя за себе си, а за Идлин! – защити се тя. – Ще ѝ дадем начален старт.
– Не това е начинът. – Мама се отпусна назад в стола си и отпи глътка чай с предвзет маниер.
Госпожица Марли се изсмя на глас.
– Ти ли го казваш?! Нужно ли е да ти напомняме какъв беше твоят начален старт?
– Какво? – учудих се аз. Колко подробности бяха пропуснали да ми споменат родителите ми? – Как така?
Мама остави чашата си и вдигна отбранително ръка.
– Най-случайно се натъкнах на баща ти в нощта преди началото на Избора… и за ваше сведение – каза тя повече на госпожица Марли, отколкото на мен – като нищо можеше да ме дисквалифицират заради това. Не му оставих особено добро първо впечатление.
Гледах я с отворена от изумление уста.
– Мамо, мога ли да попитам колко правила си нарушила?
Очите ѝ отскочиха към тавана, сякаш се опитваше да сумира провиненията си.
– Хубаво, ваша си работа. Ровете из снимките колкото искате; вие печелите.
Леля Мей се разсмя от сърце, а аз умишлено запечатих в паметта си грациозния наклон на главата ѝ и блясъка в очите ѝ. Правеше всичко с вродена обаятелност и изпитвах към нея любов, близка до тази към майка ми. Макар че за мое най-голямо огорчение израснах в компанията на Джоузи, кръгът от приятелки на майка ми компенсираше предостатъчно за тази загуба. Духовитостта на леля Мей, добротата на госпожица Луси, бодростта на госпожица Марли и силата на майка ми бяха безценни и далеч по-просветителни от който и да било урок.
Прислужничката се върна и остави купчината молби за участие и снимки пред мен. За моя изненада госпожица Марли първа грабна шепа от тях. Леля Мей също не се забави, а и мама, въпреки че не се пресегна, надникна любопитно над рамото на госпожица Марли. Госпожица Луси се опитваше да скрие собственото си любопитство, но накрая и в нейния скут се озоваха купчина снимки.