– О, този изглежда обещаващо. – Леля Мей пъхна една от снимките пред лицето ми. Вперих поглед в чифт тъмни очи, разположени насред абаносова кожа. Косата му беше късо подстригана и на лицето му грееше слънчева усмивка. – Бадън Трейнс, деветнайсетгодишен, от Съмнър.
– Красавец е – заяви възторжено мама.
– Няма спор – съгласи се Мей. – А и ако съдим по фамилията му, сигурно е от семейство на Седмици. Тук пише, че бил студент първа година със специалност „Реклама“. От което следва, че или той самият, или някой от семейството му е доста решителен.
– Вярно е – потвърди госпожица Марли. – Това си е достойно постижение.
Придърпах няколко от молбите към себе си и ги заразглеждах.
– Как се чувстваш? – попита леля Мей. – Готова ли си за подвизи?
– Може да се каже. – Прелистих страниците на една от молбите за участие в търсене на нещо интригуващо. Не изпитвах никакъв ентусиазъм. – Известно време тук беше такава лудница, че не знаех дали някога ще му се види краят. Май всички стаи са готови, уредена е и храната, а тъй като имената вече са официално обявени, утре ще се заемем и с транспорта.
– Звучиш страшно развълнувана – подразни ме Мей, сръчквайки ме с лакът.
Аз въздъхнах, после вперих многозначителен поглед в мама.
– Хубаво е да сте наясно, че не го правя само заради себе си.
– Какво имаш предвид, миличка? – попита госпожица Луси и остави молбите в скута си, прехвърляйки загрижен поглед от мама към мен и обратно.
– Надяваме се Идлин да си намери достоен партньор, естествено – подхвана ловко мама, – но така се случи, че точно сега ни е нужен план за облекчаване на междукастовото напрежение.
– Ами! – възмути се Мей. – Използвате дъщеря си като инструмент?
– Не!
– Да – пророних аз. Леля Мей потри гърба ми и си помислих колко се радвам, че е при мен.
– Рано или късно щяхме да започнем да ѝ търсим подходящ съпруг, а и не сме я задължили по никакъв начин. Идлин има уговорка с Максън, че ако не се влюби, всичко отпада. И все пак, да, Идлин изпълнява дълга си като член на кралското семейство, отвличайки вниманието на народа, поне докато страстите се поохладят и проучим как можем да се справим с размириците. И бих добавила, че се получава.
– Така ли? – попитах аз.
– Не си ли поглеждала вестниците? В момента ти си централната новина. Навсякъде публикуват интервюта с избраните участници, а някои окръзи дори организират тържества в подкрепа на кандидатите си. Списанията вече спрягат имената на възможните водачи, а снощи по новините гледах репортаж за момичета, които сформирали фенклубове и носели тениски с имената на любимците си. Изборът е обладал цялата страна.
– Вярно е – потвърди госпожица Марли. – Вече не е тайна, че Кайл живее в двореца.
– А случайно да са се осведомили, че той няма никакво желание да участва в съревнованието? – попитах аз с повече ядовитост в гласа си, отколкото бях възнамерявала да демонстрирам. Все пак госпожица Марли не беше виновна за това усложнение.
– Не – отвърна със смях тя. – Но и това няма нищо общо с теб.
Усмихнах ѝ се.
– Госпожице Марли, чу мама. Кайл няма от какво да се безпокои. Мисля, че и двамата с него вече сме наясно, че не бихме били добра двойка, пък и бездруго има голяма възможност изобщо да не си избера годеник. – Стопроцентова възможност, по-точно казано. – Не се тревожи, че ще ме обиди, понеже и аз самата още се ориентирам в ситуацията… – Отвърнах аз, сякаш беше нещо напълно нормално да ми доведат цяла рота момчета, от които да избирам. – Не съм се засегнала.
– Казваш, че Изборът е превзел цялата страна – подхвана загрижено Мей. – Дали ще е задълго?
– Мисля, че ще продължи достатъчно дълго, че да забравят хората поне част от нещастието, обзело ги напоследък, а ние да измислим начин да се преборим с проблемите, ако възникнат отново. – Мама звучеше уверено.
– Когато възникнат отново – поправих я аз. – Животът ми може да вълнува хората известно време, но в крайна сметка пак ще обърнат вниманието си към себе си.
Продължих да разглеждам снимките, почти съжалявайки момчетата. Никой от тях нямаше шанс да спечели, а и не подозираха, че са просто част от всеобща заблуда.
– Странно – казах, изваждайки една молба от купчината. – Не искам да съм дребнава, но погледнете това. Намерих три различни правописни грешки.
Мама взе молбата.