Врътнах очи.
– Че кой не знае? Двамата сте като герои от вълшебна приказка.
При тези ми думи погледите им омекнаха и по лицата им се разляха усмивки. Телата им като че ли се наклониха леко едно към друго и татко прехапа долната си устна, взирайки се в мама.
– Извинявайте. Първородната ви щерка е в стаята, ако нямате нищо против.
Мама се изчерви, а татко се прокашля и продължи:
– Изборът се оказа много успешен за нас. И макар родителите ми да си имаха своите неразбирателства, техният брак също проработи. Затова… се надявахме… – Той се поколеба и ме погледна в очите.
Бавно схванах намеците им. Знаех какво представляваше Изборът, но никога, нито веднъж не го бяха изтъквали като вариант за някого от нас, камо ли за мен.
– Не.
Мама вдигна предупредително длани към мен.
– Изслушай ни поне…
– Изборът? – избухнах аз. – Това е същинска лудост!
– Идлин, държиш се безразсъдно.
Хвърлих ѝ гневен поглед.
– Ти обеща… обеща, че никога няма да ме принудиш да се омъжа за някого в името на съюза между народите ни. Какво му е различното на това?
– Изслушай ни, моля те – призова ме тя.
– Не! – изкрещях аз. – Няма да го направя.
– Успокой се, скъпа.
– Не ми говори така. Не съм дете!
Мама въздъхна.
– Определено се държиш като такова.
– Съсипвате ми живота! – Вкопчих пръсти в косата си и вдишах дълбоко няколко пъти с надеждата, че ще ми помогне да мисля. Това не се случваше наистина. Не и на мен.
– Изборът ти дава голяма възможност – настоя татко.
– Искате да ме вържете за някакъв си непознат!
– Казах ти, че няма да склони лесно – пророни мама на татко.
– Чудя се от кого ли е наследила упорството си – отвърна ѝ той с усмивка.
– Не говорете за мен така, сякаш не съм в стаята!
– Извинявай – каза баща ми. – Просто искаме да ни обещаеш, че ще си помислиш.
– Ами Арън? Не може ли той да го направи?
– Арън не е бъдещият крал. Освен това си има Камил.
Принцеса Камил беше наследницата на френския престол и преди няколко години беше успяла да заплени брат ми с прелестите си.
– Тогава ги накарайте да се оженят! – примолих им се аз.
– Камил ще стане кралица, когато ѝ дойде времето, и тогава ще трябва да си намери брачен партньор също като теб. Ако нещата зависеха от Арън, щяхме да измислим нещо; само че не зависят от него.
– Ами Кадън? Не може ли да накарате него?
Мама се засмя безрадостно.
– Та той е на четиринайсет! Не разполагаме с толкова време. Хората имат нужда от повод за щастие още сега. – Тя присви очи насреща ми. – Пък и не е ли крайно време да си намериш човек, който да седне на трона до теб?
Татко кимна.
– Вярно е. Не може сама да поемеш всичкия товар.
– Но аз не искам да се женя – продължих умолително аз. – Моля ви, не ме принуждавайте. Само на осемнайсет съм.
– И аз бях на толкова, когато се омъжих за баща ти – заяви мама.
– Не съм готова – уверих ги аз. – Не искам съпруг. Моля ви, не го правете.
Мама се пресегна през масата и сложи ръка върху моята.
– Никой няма да ти направи нищо. Напротив – така ти ще направиш услуга на народа си. Ще му поднесеш прекрасен подарък.
– Тоест искате от мен да се усмихвам, когато ми се плаче?
По лицето ѝ пробяга горчива гримаса.
– Това винаги е било част от работата ни.
Аз продължавах да я гледам в очите, безмълвно изисквайки по-добър отговор.
– Идлин, защо не си дадеш малко време за размисъл? – каза спокойно татко. – Съзнавам, че искаме голяма услуга от теб.
– Значи ли това, че имам избор?
Татко вдиша дълбоко, обмисляйки въпроса ми.
– Да, скъпа, ще имаш избор… между трийсет и петима кандидати.
Скочих от стола си и им посочих вратата.
– Излизайте! – наредих им аз. – Вън! От стаята ми!
Без да кажа и дума повече, родителите ми излязоха.
Не знаеха ли коя бях, как ме бяха възпитали? Имаха си работа с Идлин Шрийв. Никой не беше по-могъщ от мен.
И ако си мислеха, че ще се предам без борба, жестоко се лъжеха.
Трета глава
Реших да вечерям в стаята си. Точно в момента нямах желание да виждам семейството си. Бях им бясна на всичките. На родителите ми, задето бяха щастливи, на Арън, задето не беше побързал преди осемнайсет години, на Кадън и Остън, задето бяха толкова млади.
Нийна кръжеше край мен, допълвайки чашата ми с въпроса:
– Ще изпълните ли молбата им, госпожице?
– Все още се мъча да намеря изход от ситуацията.