Но Венера отказваше да следва примера на Парис Хилтън. Обичаше филмите. За нея те носеха блясък, красота и слава. Какво като вече имаше богатство? — сънливо си мислеше тя, докато уверените пръсти на момичето я потапяха в истинско блаженство. Това бе само началото.
След този масаж щеше да се отбие долу в салона за красота, за да й лакират отново ноктите на ръцете, да полират и изсветлят ноктите на краката й, както и да измият и изсушат косата й. Следваше маска с водорасли на лицето, както и професионален грим от Селин, която бе истинска магьосница. След това оставаше само да подбере точната чанта и обувки за сатенената си рокля на „Алекзандър Маккуин“…
Венера Чеймбърс щеше да е ослепителна. По британски аристократична, перфектно облечена, със загоряло тяло, руса коса и искрящо бели зъби — външност като на която и да било звезда в Лос Анджелис.
Усмихна се. Беше арогантно уверена, че ще получи тази роля. И ако се налага да пофлиртува с продуцента, какво толкова? Беше го правила и преди. Венера се сети за майка си и баща си. Дали татко й щеше да я укори? Но той се бе напил и бе убил себе си и майка й, нали така? Така че сега го нямаше, за да й прави забележки как се облича. Или каква кариера си е избрала.
Долови приглушения звук от стъпки по дебелия килим. Венера леко отвори едното си око и видя едно от момичетата на рецепцията, облечено в светлобежова права рокля на „Дона Карън“, каквито носеха всички в салона, да се приближава с малък плик върху поднос.
— Телеграма за вас, госпожице — каза тя.
— Моля? — Венера се изправи на мига, изтръгната от унеса си. — Телеграма ли? — грубо попита тя.
— Да, госпожо.
Кой, по дяволите, можеше да й изпраща телеграма? Имаше лошо предчувствие…
Момичето от рецепцията продължаваше да чака, леко притеснено. Венера се овладя. Трябваше да се грижи за имиджа си.
— Благодаря.
Озари момичето с ослепителна усмивка и разкъса плика. О, по дяволите, възкликна мислено. Венера придърпа хавлията към гърдите си и седна на кушетката.
— Трябва да тръгвам. — Гласът й издаваше, че от удоволствието от масажа не беше останала и следа. — Подайте ми халата — каза тя. — Ще се облека.
Юнона Чеймбърс-Дарлинг се стараеше да не обръща внимание на съпруга си. Сякаш решението какво да се прави в Кан беше толкова важно. Той просто не дружеше с подходящите хора.
— Значи се разбрахме за тридесети? Ще организираш ли партито?
Джак бе настоятелен. Плътният му и гърлен шотландски акцент прекъсна мислите й.
— Ще си помисля — каза тя.
Божичко, защо Джак просто не приемеше, че е извадил страхотен късмет? Постоянно се захващаше с някакъв бизнес и не стигаше доникъде. Готварство. Нима това бе подходящо занимание за мъж?
Когато се ожениха, Юнона бе уверена, че може да опитоми Джак Дарлинг. Беше много секси, нямаше спор, с тяло на професионален играч на ръгби и тъмни гъсти мигли. Много различен от мекушавите и безгръбначни ергени, с които я бяха запознавали родителите й. Джак бе необработен диамант и тя трябваше само да го шлифова.
Юнона бе най-голямата от братовчедките. Баща й я бе кръстил на кралицата на боговете. Не впечатляваше с външност, но напълно оправдаваше името си — бе свикнала нещата да стават така, както пожелае. Беше поискала Джак и сега го имаше. Но пък и настояваше Джак да се държи, както според нея подобаваше на един съпруг.
Нещата обаче не се бяха получили точно така. Той упорито се противопоставяше на плановете й да го превърне в съпруг за показ. Макар да бе успяла да наложи някои подобрения — ушити по поръчка костюми, обувки на „Джон Лоуб“, членство в най-добрите клубове — той си оставаше, упорито и напук, същият Джак.
Не беше се присъединил с охота към социалния й живот и намеренията й да се установят в новата скъпа градска къща в Лондон. Вместо да се наслаждава на сезона и да се появява на подходящите събития, той бе настоял да открие малко бистро за сандвичи и деликатеси в западен Лондон. Работеше до късно през нощта и се връщаше у дома, миришещ на готвено. И отказваше да приеме и пени от нея.
Караха се. Често. Напоследък все по-рядко се съгласяваше да се изкъпе и да я придружи като неин кавалер. Дори и мъжествената му красота, която бе голямото му предимство, помръкваше, а липсата на сън го правеше раздразнителен и блед.
Седемгодишно увлечение? По-скоро седеммесечно. Юнона започваше да се пита дали не бе направила ужасна грешка.
— За моите съдружници е — студено каза Джак. — Става дума за бизнес. За инвеститорите ми от Франция и Италия за ресторанта. Нуждаем се от това парти. — Тонът му леко омекна. — Знаеш, че си страхотна в това.