Выбрать главу

— Кога ще започнеш да набираш членове? — попита тя сега.

— Скоро — отвърна й Атина. — Това е поредната задача, с която трябва да се справя. Ще бъдем готови след месец, но аз не разполагам с толкова време. Имаме нужда от пари.

Не без раздразнение си помисли за Бей Линг. Проклета натрапница! Само ако можеха да я разкарат, тогава Атина би получила каквото си поиска от банките. Но вместо това предната вечер, когато Венера се бе прибрала, бе намерила писмо в коридора — донесено лично от куриер и написано върху ароматизирана хартия.

— Има писмо. — Венера влезе във всекидневната, където Атина си почиваше на дивана и пиеше безкофеиново еспресо. Тя го вдигна високо. — Прелестно малко писъмце с розов релефен монограм. БЛ.

Атина се сепна.

— Не съм чула звънеца.

— Явно някой го е донесъл — отбеляза Венера.

Атина рязко изправи гръб, забравила умората си, а и Венера усети същия прилив на адреналин.

— Е, хайде, прочети го, Венера — подкани я Атина. — Ти си актрисата. Да видим какво има да ни каже.

Венера разкъса плика с нокът и измъкна грижливо сгънатия лист. Атина бе идеалната публика; Венера бе приковала напълно вниманието й.

„Скъпи Юнона, Диана, Венера и Атина,

Благодаря ви много за това, че ме приехте толкова сърдечно в семейството. Вечерята онази нощ бе чудесна, а малкото ви парти бе просто прелестно. Какво недоразумение само с костюмите за филма на Венера, но всичко е напълно разбираемо. Обясних грешката на чичо ви и освен това му разказах за вашите вълнуващи кариери. Той е очарован, че сме толкова добри приятелки. Предложих на Клем и той се съгласи, че след като се справяте толкова добре в работата си, става напълно излишно да се правят вноски в попечителския фонд до края на годината. Все пак вашият скъп чичо смята, че трябва да има известен преходен период, затова стигнахме до компромисен вариант. С това писмо искам да ви уведомя, че до Коледа, когато във фонда няма да постъпват повече пари, вноските ви ще бъдат намалени наполовина. Надявам се скоро да се видим отново!

С най-добри пожелания, Бей Линг.“

Нямаше смисъл да се обаждат на Юнона или Диана. Те бяха в Европа по свои дела; Атина не бе много наясно точно по какви. А и за първи път нямаше никакво желание да прехвърли отговорността върху по-голямата си сестра. Планът на Юнона бе прекалено изтънчен. С Бей Линг трябваше да действат по-грубо. А след тази поредна обида Атина бе готова да прибегне до мръсни номера.

Клемент гледаше цифрите на екрана. Последната успешна продажба — двеста и седемдесет милиона за мината за опали в Нов Южен Уелс. Сумата надвишаваше реалната стойност с четиридесет милиона. Ясно виждаше в мислите си тъмните рудни жилки; залежът бе почти изчерпан, беден на суровина, от която да се спечели достатъчно. Парите бяха отишли директно в сметката му в Ню Йорк, а оттам, с едно натискане на бутон, счетоводителите му ги бяха завъртели по цял свят, като ги бяха разпределили в инвестиции, фондации, тайни сметки, правителствени облигации и в различни други финансови системи. Огромното му богатство бе вложено на много места. Ако затвореха една банкова сметка, имаше стотици други в осемдесет и четири различни страни.

Клемент Чеймбърс се бе научил да не вярва на никого.

Служителите му вършеха задълженията си в къщата тихо, обути с меките пантофки, които ги караше да носят.

Имаше достатъчно хора, за да се чувства сигурен; навън имаше малка армия от охранители от няколко различни фирми, за да се предотврати възможността за корупция, а домашните помощници бяха тук, за да му правят компания. Не ставаше въпрос за интимна близост — Клемент почти никога не се нуждаеше от такава. По-скоро искаше да има хора в къщата. Да угаждат на прищевките му, да му приготвят храна, да му носят разни неща. Да бъдат наблизо, в случай че се нарани. Или се разболее, или получи сърдечен удар.

Беше чел като по-млад за богати възрастни хора, чиито домашни помощници се възползват от тях и ги тормозят, когато остареят много. Той бе устроил домакинството си така, че да предотврати подобна вероятност. Бе заобиколен от прекалено много хора от най-различни страни и всички те имаха личен интерес Клемент Чеймбърс да се чувства добре и щастлив.