Време бе да проучи положението в Лондон по-сериозно.
Щракна с пръсти. Звукът бе доста тих, но все пак младата камериерка, която стоеше близо до вратата и на всеки трийсет секунди надничаше да види дали господарят й не се нуждае от нещо, го чу.
— Донеси ми днешния вестник.
— Да, сър — отвърна тя с тежкия акцент на Сейшелските острови и хукна към предната част на къщата.
Върна се леко запъхтяна само след двайсет секунди. Харесваше му, когато служителите му действаха светкавично.
Момичето остави вестника върху коленете му, после се оттегли. Да, там бе снимката на Бей Линг. Клемент я разгледа съсредоточено. Заемаше цялата първа страница. Бе облечена в много стилен костюм, явно на „Шанел“, и с бижутата, които той й бе подарил. Това момиче настина внасяше голямо разнообразие в живота му.
„Новините от светския живот, стр. 12“ Отгърна направо там. Хвалебствено описание на партито. Имаше и снимка на племенниците му — всички прекрасно облечени, освен може би Венера, в нея винаги имаше лека вулгарност и вероятно се дължеше на смесена кръв назад в поколенията на рода. Клемент се зачете внимателно. Имаше подробности за кариерите на момичетата, за които Бей Линг му бе казала. Едната се занимаваше с вътрешен дизайн на хотели, другата бе кинопродуцент, третата — брокер на недвижими имоти, а четвъртата притежаваше клуб. Годеницата му съвсем не бе чак толкова хитра, за колкото се мислеше. Сякаш бе възможно тези глезени и мързеливи жени да са научили каквото и да било за бизнеса. Не, също като нея и те разчитаха на него…
Пулсът му се ускори и той вдигна побелялата си хищническа глава, като внимаваше да не се ядосва прекалено. Каква ирония би било само, ако малкият му експеримент го разстрои толкова много, че да му причини инфаркт. Трябваше да се пази. Отново погледна черно-бялата снимка на Юнона. Усмивката й определено бе леко скована. Бей Линг явно бе спечелила първия рунд.
Засмя се — нервен, свистящ звук, висок и женствен. Момичетата се сражаваха, бореха се една срещу друга. Точно както бе предвидил. Както бе планирал. Всяка от тях си въобразяваше, че може да го изиграе, но накрая именно той, Клемент Чеймбърс, щеше да бъде единственият победител.
Момичетата щяха да загубят.
Бей Линг щеше да загуби.
А той — да спечели.
Усмихна се при мисълта за последния удар на Бей Линг в тази малка женска война. Издръжката на момичетата бе намалена наполовина. Това щеше да сложи край на преструвките им; какво би станало, ако не могат да си плащат сметките? Дори само представата за тяхната независимост го разгневяваше. Клемент искаше да има пълен контрол, нуждаеше се от това. Според плановете му те трябваше да намразят Бей Линг, да се борят с нея, да търсят начини да я изолират и да го забавляват, като му предложат една много цивилизована битка помежду си. Която, знаеше, щеше да завърши по начина, определен от него. Но да се хванат на работа, хм. Нелепо. Направо обидно. Целият свят знаеше, че зависят от неговото благоразположение. В крайна сметка Венера и Диана си нямаха никого, освен него, от много време! Родителите им си бяха отишли… Каква трагедия… Той замислено задъвка устни.
В момента момичетата еднакво го очароваха и отвращаваха. Наслаждаваше се на малкото театрално представление, което лично бе режисирал, но пък то се основаваше на тежката обида, че той, Клемент Чеймбърс, ще се обвърже в брачен съюз с момиче като Бей Линг, презряна чужденка без семейство… Защо всички бяха повярвали в това? Клемент потърка леката материя на летния си костюм, подходящ за тропическата жега; старческата му кожа настръхваше и го засърбяваше само като си представеше, че някой може да му се присмива. Момичетата си въобразяваха, че си е изгубил ума. Смятаха, че е оглупял старец като онзи немощен дъртак, който се бе оженил за Анна Никол Смит. Каква неблагодарност, помисли си той, черна неблагодарност, а сега всички кръжаха наоколо като дребни лешояди…
Клемент бе твърдо решен да даде урок на всички. Тези идиотски бизнес начинания щяха да бъдат първото, с което щеше да се разправи. Когато бъдат порядъчно унизени и истински уплашени, момичетата щяха да се озоват на самолета за острова. И тогава щяха да разберат какво означава да се следва волята му.
Бей Линг се огледа в хотелската си стая, отегчена до смърт. На екрана на телевизора вървеше някакъв порнофилм, който не бе успял да я възбуди. Тя разсеяно го изключи. Колко още трябваше да стои тук? Вече бе посетила всеки мюзикъл, който си заслужава, бе обиколила милион досадни галерии. Обаждането по телефона до счетоводителите на Клемент за спирането на половината пари на момичетата бе единственото й забавление за цялата седмица.