— Искам го. — Очите на Бей Линг светнаха. Полагаше неимоверни усилия да задържи теглото си на перфектния минимум. След като Клемент не бе наблизо, можеше лесно да забрави колко момчешки искаше да изглежда тя. Отегчена от престоя си в хотела, тя бе започнала да прекалява с храната — предната вечер дори бе хапнала едно хлебче с вечерята си. Да, след като трябваше да остане тук през лятото, щеше да има нужда от помощ. Много строг личен треньор, който се грижи за фигурите на супермоделите, би бил идеален за нея.
— О, не ставай глупава, Венера — саркастично се обади Атина. — Бей Линг не би могла да понесе подобен режим. А и хонорарите на Боб са толкова високи. По-добре да се запише при Емили или Тина. А и чичо Клем може да не одобри, ако тя тренира при мъж.
Бей Линг настръхна; Атина май се самозабравяше. Тя не можеше да се разпорежда в това семейство. Щеше да й го напомни.
— Мисля, че отлично знам какво би одобрил моят годеник. Скъпият Клем иска да бъда здрава и в добра форма. И аз определено мога да спазвам дисциплина. — Погледна с неодобрение към закръгленото дупе на Атина. — Ти самата би могла да се замислиш да тренираш при този Боб.
С удоволствие забеляза как Атина се намръщи.
— Не мога да си го позволя. — Англичанката отметна глава.
— Е, да. — Бей Линг се усмихна сладко. — Бих ти предложила да платя вместо теб, но Клем много настоява да се научите на самостоятелност…
Момиче, облечено в страхотен спортен екип на „Джуси Кутюр“, се приближи към тях. Бей Линг забеляза, че девойката е слаба, с лъскава коса, прибрана в стегната конска опашка, суперстегнати коремни мускули и искрящо бели зъби. Момичето представляваше нагледен пример за забележително преобразяване на една доста обикновена външност в жена, която би могла да се омъжи за един милиардер.
— Добро утро, госпожо. Аз съм Сиси. Вероятно бихте искали да се срещнете с някой от личните ни треньори?
Бей Линг кимна.
— Искам Боб.
Момичето побърза да се извини.
— Опасявам се, че графикът му е пълен.
Атина си позволи да се усмихне, което още повече вбеси Бей Линг.
— Тогава нека се освободи — нареди тя. — Ако ми запишете час при Боб тази сутрин, ще получите хиляда лири в брой.
Венера зяпна, а Бей Линг се усмихна тържествуващо.
— Аз съм много богата жена — обясни тя на смаяното момиче. — Затова ви съветвам да ми дадете онова, което искам.
— Разбира се, госпожо — отвърна момичето. — Само минутка…
То отстъпи леко встрани и измъкна мобилен телефон от горния джоб на екипа си. В продължение на минута разговаря оживено, после побърза да се върне при тях.
— Боб ще се радва да станете негова клиентка, госпожице Ухупутри. Той тъкмо привършва с една тренировка и веднага след това ще дойде при вас.
Атина се обади впечатлена.
— Не мога да повярвам, че го направи. Невъзможно е.
Бей Линг я погледна право в очите.
— „Невъзможно“ е доста силна дума. Аз винаги получавам каквото искам.
Махна им с ръка да поседнат. Братовчедките Чеймбърс изглеждаха доста посърнали, но нека да я видят как действа. До края на деня щеше да им покаже как трябва да се държат с нея.
Както и очакваше, само след пет минути по коридора се чуха тежки стъпки. Който и да идваше, явно бързаше.
Тежката махагонова врата се отвори и Бей Линг вдигна поглед. Пред нея стоеше загорял мъж с тяло на бронзова статуя на някой бог. Тя само отвори уста, после побърза да я затвори. Боб бе висок метър и осемдесет, силен, но не прекалено мускулест. Имаше лъскава платиненоруса коса, бели зъби, големи блестящи и живи очи, с деликатни черти на лицето като на някой принц от Ренесанса. Приличаше на хлапак от някоя момчешка поп група, но много по-силен. Млад, здрав, стегнат и мускулест.
Бей Линг моментално пожела да го види без дрехи.
— Здравейте, госпожице Ухупутри. — Беше американец; хареса й увереният му, много секси дрезгав глас. Беше млад и красив, на светлинни години от увисналата кожа на Клемент и кривите му зъби. — Явно ще работим заедно, така ли е?
— Да — отвърна тя отсечено. Двете братовчедки Чеймбърс я наблюдаваха. — Казаха ми, че сте най-добрият.
— Точно така е — спокойно отвърна той. — И тези две дами ли ще тренират с нас?
Атина раздразнено цъкна с език, а Бей Линг се престори, че не я е чула.