— Продавате ли спортни екипи тук?
— Разбира се. Можем да започнем веднага. — Измери я с поглед от глава до пети и това й хареса. — Вие сте много стройна, но мога да ви помогна да се стегнете малко, да поддържате висок тонус и гъвкавост.
— Отлично. Трябва да изглеждам перфектно за сватбата си — строго отбеляза тя. Двете англичанки седяха на дивана с кисели физиономии. На Бей Линг вече й бе омръзнало от тях, искаше да ги отпрати. Обърна се към тях, сякаш бяха наети от нея лични консултанти по облеклото.
— Атина, Венера, скъпи мои, мисля, че за днес приключихме — заяви тя. — Чичо ви не би искал да се изморявам прекалено. А и вие трябва да се върнете към своите задължения. Мисля, че с Боб можем да продължим и сами. — Тя кимна на момичето, Сиси. — По-късно ще получите обещания бакшиш.
— Благодаря, госпожо, много ви благодаря — отвърна то почтително.
Бей Линг се усмихна; най-сетне се наслаждаваше на положението си.
— Добре. — Венера звучеше унило. — Приятно прекарване, Бей Линг.
— Благодаря. — Реши да им подхвърли нещо за утеха. — Можете да ми се обадите утре, момичета. Искам да ви поканя всички за мои почетни дами на сватбата.
— Шаферки — автоматично я поправи Атина.
— Е, смятам, че сте прекалено възрастни, за да бъдете шаферки, Атина. — Бей Линг се усмихна злобно. — Но все едно, ще бъдете почетни гостенки на сватбената церемония, а това е важното.
Бе отбелязала победа. Атина и Венера се изправиха със зачервени лица, без да я поглеждат.
— Значи ще се видим утре — измърмори Атина и двете си тръгнаха.
Бей Линг изчака, докато вратата се затвори зад тях, после се обърна отново към Боб. Не й бе казал фамилното си име, а и тя не се интересуваше от това. Искаше само да си свали тениската, за да го гледа как се поти. Мисълта за младото му, стегнато тяло, блеснало под ярките светлини на салона, я накара да изпита онази живителна тръпка, която си мислеше, че е изгубила завинаги. Желание. Страст.
Вдигна лице към него и го изпи с поглед. Той й отвърна с усмивка и Бей Линг реши, че в светлите му очи забелязва особен блясък — намираше я за привлекателна.
— Готова ли сте, госпожице Ухупутри? Можете да си изберете екип и след това да започнем. Искам най-напред да ви претеглим и да измерим процента на телесни мазнини.
Тонът, с който изреждаше тези технически детайли, определено подсказа на Бей Линг, че той флиртува с нея. Това й харесваше.
Двадесет и първа глава
Диана се поколеба и остави обратно слушалката. Беше нервна. Дали не правеше грешка? Предната вечер си бяха говорили с Венера до късно. Просто като приятелки — за Ханс и Карл, за филма и нейния бизнес. За това колко шокиращо бе, че се налагаше да работят. И още по-шокиращо — че това им харесваше.
Преди всичко й харесваше промяната в нея и останалите момичета. Братовчедките бяха изградили близки приятелски отношения, много по-здрави от когато и да било. Нямаше никакви обвинения след неприятната случка на партито. Все пак Юнона се бе постарала много. Вече не се дразнеха една друга. Помежду им имаше особена връзка, подсилвана от усещането, че братовчедките Чеймбърс не са просто красива опаковка, че са много повече от лъскава корица на списание.
А колкото ценеше приятната компания на братовчедките си, Диана стократно повече се радваше на близостта, която имаха със сестра си. Вече не смяташе Венера за твърде предизвикателна, а я намираше за стилна и смела. А тя на свой ред се възхищаваше на уменията на Диана в дизайна, на начина, по който ръководеше компанията си, управляваше сметките и се разправяше с доставчиците. Някога, преди Клем да се появи, бяха разчитали само една на друга и сега отново се чувстваха по този начин.
— За себе си мога да кажа — стегна се вътрешно Диана, преди да направи признанието, — че почти… почти не ме е грижа вече.
Ето. Беше го казала.
— Наистина ли? — Венера разтвори широко очи.
— Може би ще успеем сами.
— Възможно е. — По-малката й сестра отпи от шампанското си. — Но, Ди, това е много рисковано.
— Хубаво би било да си върнем парите… — Замисли се с копнеж за Карл. — Тогава бих могла да се срещам с Карл като равна на него. Не мога да понеса мисълта, че бих могла да се окажа на мястото на онези момичета, които видях на партито на Ханс.
— Може би трябва да забравиш за него.
— Лесно е да се каже — отвърна Диана и въздъхна тежко. — Венера, трябва да помогнем на другите да спрем Бей Линг. Не бива да оставяме всичко на тях.
— Да защитим семейната чест? — усмихна се Венера.
— Напълно си права. — Каза тя полу на шега, полу на сериозно. — Юнона има нужда от парите, както и Атина. Затова трябва да им помогнем. Знаеш ли какво мисля? Смятам, че действаме погрешно. Ние сме аматьори в тази игра, а нещо ми подсказва, че Бей Линг не е. Сигурно много старателно е планирала как да стане годеница на Клем.