— Какъв е планът?
— Чувала ли си за „Клаксън“?
Венера разтвори широко очи.
— Не говориш сериозно, Ди.
„Клаксън“ бе изключително скъпа и крайно безскрупулна частна детективска агенция. Централата им се намираше в Ню Йорк и се занимаваха предимно с корпоративен шпионаж. Само големите компании можеха да си позволят хонорарите им. Но името им се свързваше и с разводите на много известни личности, както и със скандали около корумпирани политици. Гарантираха перфектно организирани тайни операции и пълна секретност по отношение на клиента и това ги правеше много търсени.
— Няма да поръчам убийството на тази проклета жена. Само проучване. Ако има някакви тайни, те ще ги научат. — Диана сви рамене. — Слушай, Венера, губим си времето. Ръководенето на малък бизнес ме учи на доста важни неща, сред които умението да възлагаш задачи на други хора. Аз не слагам сама тапети по стените, не съм опитен мазач или електротехник. Тогава защо да не поверим проблема с Бей Линг в ръцете на професионалистите?
Венера се замисли.
— Имаш известно право. Но не съм сигурна, че Клем би одобрил…
— Значи няма да му казваме. Но пък таксата е доста висока. Ще трябва да си я поделим.
— С удоволствие. — Малката й сестра се прозя. — Така ще съм дала своя принос и ще мога да продължа с филма. Напрегнатият график на снимачната площадка не ми оставя много време за излишни тревоги.
Но сега, под ярката дневна светлина, Диана се колебаеше. „Клаксън“. Те имаха огромно влияние. С останалите момичета се бяха редували да водят Бей Линг на обеди, вечери, изложби, разходки из града. Трябваше да поддържат илюзията, че я представят на лондонското общество. Диана започваше да мисли, че под коравата фасада на тази жена се крие ранимо момиче.
Е, какво пък толкова? Ако Бей Линг бе невинна и наистина влюбена в Клем, щяха да го разберат. Вдигна отново телефона и набра номера.
— Готово. — Атина затръшна тържествуващо вратата на таксито. — Казах ти, че си струва чакането.
— Имаш късмет, че се получи. — Венера протегна загорелите си ръце и се прозя. — Цели четири часа с онази глупачка. Ще съм извадила късмет, ако на снимачната площадка не е избухнал пожар. А да беше подхвърлила само още един злобен коментар за възрастта ми, щях да й издера очите. Да видим тогава как ще се ожени за нея чичо Клем.
— Боб ще сложи край на това. — Атина бе категорична. — Неслучайно му се носи такава слава. А тя нищо не подозира. А и я видя как реагира.
— Когато котката я няма, мишката лудува, а?
— Нещо такова. — Атина продължи да разсъждава на глас: — Сега ще я оставим да се успокои. Да се почувства комфортно. Когато той направи своя ход, искам да видя снимки.
Венера сви рамене.
— Постъпваме подло, не мислиш ли?
— Може би. — Венера с изненада забеляза известна жестокост в изражението на братовчедка си. — Трябва да се направи. Имам нужда от този попечителски фонд, трябва да откупя имението „Бозуел“. И мразя отношението й. Чичо Клем няма да я иска повече, след като приключим с нея. Ако се наложи, ще подкупя Боб, но ще го накарам да използва камерата на мобилния си телефон.
Венера я погледна изумена, това бе една напълно нова Атина.
— Божичко, радвам се, че си на наша страна — отбеляза тя. — Да разбирам ли, че въобще не обмисляш евентуален брак с Фреди Уентуърт?
— Абсолютно. — Атина се засмя. — Няма никакъв шанс. Излязохме на първата си среща още на другата вечер след партито.
— Как беше?
— Скучно. — Тя се намръщи. — Заведе ме в „Максим“ и почти през цялото време мълча. Не е лош човек, но ми се стори нервен. Все още се налага да се отървем от Бей Линг. Юнона се пробва, но няма да е достатъчно Бей Линг само да прояви липса на добри обноски на някое светско парти. Не искаме да остане тук цяло лято. Или още по-зле — чак до зимата. Годежът трябва да се разтрогне. — Атина погледна часовника си. — А сега трябва да отида до Камарата на общините.
— Докъде? — Венера примигна. — Защо, за бога?
— Имам среща с няколко дами, които искам да се присъединят към клуба. Отваряме след шест седмици и искам всичко да бъде идеално. — Въздъхна от изтощение. — Изисква много труд, истински тежък труд.
— Разбирам. — Венера кимна. — И снимките вървят чудесно. Следваме стриктно графика. Целта ни е да приключим съвсем скоро, а после ни трябват още пет седмици за монтаж и редактиране.