— Само толкова?
Братовчедка й се протегна.
— Нямам достатъчно пари, за да си позволя да се бавя.
— И после какво? — Атина се заинтригува. Егоистичната и празноглава някога сексапилна Венера сега звучеше съвсем като професионалист. Естествено Атина не вярваше, че тя ще успее, но изглежда, братовчедка й поне щеше да опита. — След като завършиш филма, после какво? Ще го представиш на фестивала в Кан или какво?
Венера поклати глава.
— Ще го продам на разпространител. Ние ще спечелим само процент от приходите, но въпросът е филмът да се излъчи в киносалоните. Това е романтична комедия с много малък бюджет. Не е нужно да стане голям касов хит, за да спечелим пари.
— Явно се целиш високо — пошегува се Атина.
Венера сви рамене.
— Трябва да се започне отнякъде. Следващия път ще имам повече пари и ще купя още по-добър сценарий. — Разпери пръсти с яркочервен лак на ноктите. — Мислиш ли, че Боб ще успее да свали Бей Линг?
— Да — отвърна студено Атина. — Или ще го направи, или поне ще намекнем, че е било така.
— Не смяташ ли, че сме малко…
— Не, не смятам. — Погледна братовчедка си право в очите. — Кажи ми, вярваш ли, че това момиче изпитва някакви чувства към Клем или пък той към нея? Противно е дори като си помисли човек за старец като него и жена, по-млада и от нас. Тя иска парите му. Това е семейното богатство. Нашето богатство. Тя се стреми към него абсолютно безскрупулно и затова аз ще действам безскрупулно, за да я спра. Нали затова си продадохме жилищата и сега харчим толкова пари за наем в Нотинг Хил. Не забравяй крайната цел, Венера.
— В никакъв случай, госпожо — шеговито отвърна Венера, за да я подразни. — А след деловата среща ще се видиш ли пак с Фреди?
Атина въздъхна.
— Ама ти наистина знаеш как да развалиш нечие настроение.
— Не можах да се сдържа. Той е идеален. — Венера се ухили. — Горкичкият глупак Фреди Уентуърт толкова се старае да те ухажва. Все едно Рейнман да излиза с Каръл Вордерман.
— Той не е такъв идиот — възрази Атина, изненадана, че го защитава. — Като цяло не е лош.
— Просто не е твой тип?
— Естествено, че не. — Продължи по-рязко: — Бих могла да попитам същото за теб и Ханс Тирш.
— Той никога не ми е бил гадже. — Венера прехапа устни. — Само съперник.
— Аха.
— Наистина е секси — призна Венера, — но не е единственият. Мисля за него само като за човек, на когото трябва да натрия носа. — Засуети се с ръкавелите на ризата си, беше нервна, искаше да смени темата. — Знаеш ли, имаш право за Бей Линг. Ти се сети за номера с Боб. Аз също направих нещо.
— Ти ли?
Прозвуча малко недоверчиво и Атина мигновено съжали за заядливостта си.
— Не смятам, че всичко трябва да остане на вас с Юнона — кисело отбеляза Венера. — Не съм такава. И ние с Диана сме заложили много. Наехме частен детектив. Диана го обсъди с мен и аз се съгласих да си поделим разходите.
— Не знам. — Атина се притесни. — Някакъв си мазен тип да проучва какво става на Сейшелските острови — мислиш ли, че наистина е добра идея?
— Диана познава едни хора. Фирмата се казва „Клаксън“. Седалището е в Ню Йорк. Много сериозна и реномирана агенция. Изключително дискретни са и няма изобщо да се приближават до чичо Клем.
— Високи ли са хонорарите?
— Да, но двете с Диана ще си поделим разноските. — Венера се намръщи. — Ще ни излезе много солено, но пък ще получим каквото искаме.
— Значи сутринта е била много плодотворна. — Атина се облегна на изтърканата кожена седалка на таксито и издиша шумно. — Малката ни златотърсачка вече е на път да си ходи.
Атина поспря на тротоара и вдигна очи нагоре.
О, боже, възкликна мислено тя. Просто внушително.
Сградата на парламента. Беше минавала оттук хиляди пъти, но никога не бе спирала, за да разгледа внимателно. Сега стоеше пред входа на „Сейнт Стивън“ и Уестминстърският дворец се издигаше величествено пред нея. Атина внезапно изпита истинско страхопочитание.
Край нея минаваха тълпи от туристи, а от другата страна на улицата имаше протестиращи, униформени полицаи и барикади. Насред целия хаос сивите каменни стени на двореца се открояваха на фона на облачното пролетно небе; великолепните готически кули бяха заобиколени от малки и изрядно поддържани зелени площи.
Атина пристъпи в малката кабинка на охраната, докато проверяваха съдържанието на куфарчето й. Каза на въоръжения полицай при кого отива, претърсиха я, след това мина през отворената врата и се озова в самия парламент. Сградата бе толкова внушителна, че буквално остана с отворена уста. Дълги сиви каменни стъпала водеха от средновековния салон към фоайето. То представляваше огромно осмоъгълно помещение с изумително висок и пищно украсен таван и витражи по прозорците. Наоколо гъмжеше от журналисти, ученици на посещение и различни лобисти, които вървяха напред-назад и поздравяваха депутатите. Доста измъчен на вид мъж в тъмен костюм се опитваше да си пробие път в тълпата. Атина го разпозна — беше един от заместник-министрите в правителството.