Мигновено отнякъде изникна служител на охраната.
— Сторете път, сторете път на благородния лорд — викна той.
Тълпата се отдръпна и министърът побърза да мине по червения килим в коридора, който водеше към Камарата на лордовете. Атина бе очарована от видяното, струваше й се толкова старомодно. В същото време това място недвусмислено внушаваше идеята за огромна власт.
Да, замисли се тя. Като в Оксфорд. Членство в клубове, неприкосновеност и мъжка власт.
— Имам уговорена среща със Сю Причърд. Казвам се Атина Чеймбърс.
— Името на вашата организация?
Хмм. Още не бе измислила такова.
— Госпожице?
И тогава я осени вдъхновението.
— Клуб „Блустокинг“ — заяви тя.
Атина бе избрала целта си много внимателно. Сю Причърд, представител на район Бутъл от Либералдемократическата партия, се славеше като една от най-красивите и стилни дами в Камарата на общините. Беше на трийсет и седем, имаше гладка кестенява коса и поразителни сини очи и обикновено носеше отлично скроени костюми с тесни панталони, които непременно комбинираше с високи токчета „Джими Чу“. Първото й появяване в парламента бе предизвикало подсвирквания и измърморени под нос коментари. От канцеларията я бяха уверили, че такова отношение получава жена — представител в парламента, която е под петдесет. Книжарските рубрики във вестниците бяха отразили коментара на почитаемата дама по случая: „Майната им, ще ги съдя“.
Повече нямаше никакви подмятания по неин адрес. Но пък и не я харесваха особено. Бяха й наложили своеобразно наказание, задето бе вдигнала шум по въпроса. Сю имаше по-скоро почетни функции в Комисията по транспорта и освен ласкателните статии в таблоидите, в които хвалеха красотата и стила й, кариерата й не се развиваше никак добре.
— Кажи ми защо трябва да се присъединя към този клуб.
— Защото жените се нуждаят от него. И клубът се нуждае от вас. — Атина осъзна, че говори разпалено по темата, приведена леко напред, с пламък в очите. — Отказаха ми мястото на щатен професор в Оксфорд, само защото съм жена. Пресата се интересува от вас заради обувките, които носите. Навсякъде е едно и също. Жените трябва да общуват помежду си. Амбициозните дами се нуждаем от клуб, в който можем да победим мъжете в тяхната игра.
— Не знам. — Сю разбърка черния чай в чашата си. Чаеният салон в Камарата на общините бе препълнен с посетители; във всяко от креслата седеше известен общественик. Атина забеляза как ги оглеждат похотливо, докато Сю е с гръб към колегите си. — Доста съм заета тук. Не ми остава много време за социални контакти.
— Социалните контакти са част от работата, ако се подходи правилно към тях. Можете да се отбиете в „Блустокинг“, за да пуснете някакъв документ по факса или да обядвате. Докато сте там, можете да си поговорите с изпълнителния директор на „Амазон“ или „Хюлет Пакард“. Или да се срещнете с Индира Найт, филмовия режисьор, или с Емили Ларсън, носителка на Нобелова награда за физика. И при това двете бихте могли да си направите и маникюр. — Атина говореше все по-разпалено. — Ще осъществим една революционна идея — клубът ще помага на дамите да поддържат страхотна форма и ще им предоставя възможността за срещи и контакти с други жени. „Блустокинг“ ще им помогне да останат в играта и ще ги освежи, за да може да изглеждат страхотно. — Тя се засмя. — Ще поръчам масажни кресла в приемната, за да могат членовете ни по всяко време да се отбият за петминутен масаж на врата.
Сю изпъна леко врата си.
— Добре. Навита съм. Колко струва членството?
— За вас струва хиляда лири годишно.
Дамата от парламента само примигна.
— Охо, скъпо е.
— Но това е на промоционална цена. След като отворим клуба и започнем да приемаме молби за членство, цената за първите сто дами ще бъде хиляда лири на месец. Следващите деветстотин ще платят двойна такса. Това ще бъде клуб само за преуспели жени. — Атина отпи от чая си. — Гарантирам, че ще бъде пълен.
— С богати наследнички и съпруги на футболисти ли? — с пренебрежение попита Сю. — Не бих искала да създавам връзки с някоя жена на милиардер.
— Не — Атина се изчерви силно; тя самата бе богата наследничка и се бореше със зъби и нокти да си върне достъпа до попечителския фонд. — Само парите няма да са достатъчни. Кандидатките ще бъдат оценявани според постиженията им в кариерата. Нещо като клуб „Граучо“ за хората от медиите. Ще приемаме жени от сферата на бизнеса, политиката, академичните среди, дори и спорта, но само такива, които са постигнали много в областта си.