— Никакви футболни съпруги и приятелки?
Атина поклати глава.
— Не. Искам вие да бъдете една от основателките на клуба. Ако искате, можете да сте в комитета по членството. Госпожице Причърд…
— Наричай ме Сю.
— Жените ще се стараят да постигнат висоти в кариерата си, само за да могат да покрият изискванията за приемане в нашия клуб.
Сю се усмихваше мило, сякаш не можеше да удържи задоволството си.
— Идеята много ми допада — призна тя.
— Отваряме след месец. Ще има високоскоростен безжичен интернет, връзка с финансовите борси по света, стая за преглед на медиите, салон за красота, фитнес зала.
— И масажи.
Атина се усмихна широко.
— Точно така. Ще се присъедините ли?
Сю взе чантичката „Фенди“ в скута си.
— Разбира се — заяви тя и извади чековата си книжка.
Атина направо летеше към вкъщи на крилете на щастието. Толкова бе разсеяна от радост, че за малко да вземе метрото. Юнона щеше да получи удар. Край Уестминстър гъмжеше от таксита и тя грабна първото, изпречило се пред погледа й, след което залепи чело в прозореца му. Чекът за хиляда лири на Сю бе прилежно сгънат на сигурно място в чантата й, както и още шест други такива. Срещите й с тези жени бяха дали резултат. Вече имаше достатъчно пари във фирмената си сметка, за да започне да наема персонал. След месец можеше да управлява рентабилен бизнес. Загубите щяха да са ограничени, с перспектива за печалба след няколко месеца…
Истинска лудост, помисли си Атина. Не можеше да повярва, че толкова се вълнува, че ще работи на загуба!
Още утре щеше да мине през банката и да депозира чековете. Разсеяно се запита какво ли прави сега Бей Линг. Дали Боб вече я бе вкарал в леглото си? Колко ли щеше да й струва да го подкупи? Би трябвало да изгаря от нетърпение за новини, но точно в този момент, превъзбудена от постигнатите успехи, Атина не даваше и пет пари.
Телефонът завибрира в страничния джоб на палтото й. Измъкна го и доброто й настроение се изпари.
„Здравей, Тини. Нямам търпение да те видя довечера.
О, по дяволите. Направо бе забравила. Имаше среща с онзи Уентуърт.
— Промяна в плановете, няма да ходя до Нотинг Хил. Трябва да ме закарате до улица „Шийп“, ресторант „При Уонг“.
— Няма проблем, госпожице. Романтична вечеря, а? — полюбопитства шофьорът. — Късметлия. Сигурно е много богат.
Атина едва се усмихна в отговор на нахалния въпрос.
— Предполагам.
Думите на Сю Причърд я бяха засегнали. Съпруги на футболисти и богати наследнички. Каквото и да постигнеше с клуба, основната й цел би трябвало да си остане отърваването от Бей Линг. Не се ласкаеше от мисълта, че дамата от парламента не би искала да си общува с жена, каквато самата Атина се надяваше да бъде отново.
Но какво пък толкова. Нуждаеше се от онези пари, за да откупи имението „Бозуел“, да си върне жилището в Оксфорд и да подсигури независимостта си.
Но нужно ли беше непременно да излиза с някакъв досадник само за прикритие?
Първата среща с Фреди не бе преминала добре. Той бе резервирал маса в „Максим“ и цяла вечер се прокашляше неловко, докато й зададе няколко шаблонни въпроса за научната й работа. След като плати сметката, се навърташе наоколо, напълно безполезен, докато Атина сама бе спряла такси, а после само измърмори нещо неразбираемо, когато тя се сбогува с него. Определено не беше от срещите, които биха развълнували някого до дъното на душата му. Но въпреки това я бе поканил и на втора.
Този път Атина бе настояла тя да избере ресторанта. Щом се налагаше да се отегчава до смърт, поне искаше да се нахрани добре. „При Уонг“ правеха най-вкусните панирани хапки в града и предлагаха фантастично саке. Но дори и това не бе достатъчно, за да я накара да продължи да се вижда с Фреди.
Взе решение. Щеше да приключи отношенията си с него още тази вечер. Да се среща с някого, само за да хвърля прах в очите на Бей Линг, й се струваше прекалено. Ако бяха изиграли правилно картите си, Боб щеше да се погрижи Бей Линг да се чувства много комфортно.
— О. — Фреди си пое дълбоко въздух. — Изглеждаш прекрасно.
Коментарът му я подразни. Не бе положила никакво старание да изглежда по-специално. Носеше същия тоалет, който бе избрала за работните срещи — елегантен костюм „Дона Карън“ с плисирана пола и тясна черна копринена жилетка под сакото. Единственото, което направи за тази втора и последна среща, бе да си сложи малко парфюм „Молтън Браун“ на китките.