Юнона се усмихна студено.
— Ще видя какво мога да направя…
Нямаше никакво намерение да организира някакво си мизерно малко соаре за мазни готвачи от Европа, на което да се предлагат червено вино и плата с маслини и салами. Имаше зимен бал в Коно в помощ на изследванията за борба с рака. Всичките й приятелки щяха да бъдат там, дори и братовчедката Диана. Журналистите също щяха да са там и Юнона искаше да събере на масата си известни лондонски светски личности, а не като онези евтини и обикновени знаменитости, към които Диана толкова бе привързана. Джак наистина трябваше да дойде. Като неин кавалер. За да покаже, че Юнона — забележителна жена, но и най-малко привлекателната от момичетата на Чеймбърс — вече е омъжена.
Никоя от другите не беше! А това бе важно.
Обичаше да демонстрира общественото си положение. Богатство като това на Юнона Чеймбърс все още бе рядкост. В повечето случаи парите бяха на мъжете — на съпрузите, които отпускаха издръжка на жените си и контролираха кредитните им карти. Юнона сама плащаше сметките си и не пропускаше да напомня това на всички.
— Сигурен съм, че ще се справиш чудесно. — Джак Дарлинг се приближи до съпругата си и прокара пръсти по гръбнака й. Докосването му все още я караше да потреперва. Тя леко се напрегна в очакване. Юнона никога не можеше да се отпусне напълно с Джак, поне не и преди разгара на любовната им игра, когато огньовете, които той толкова търпеливо подклаждаше, отказваха да бъдат потушени и тя се изгубеше напълно в обятията му. Беше малко плашещо да бъде толкова безпомощна. И се мразеше за тази своя нужда, за жаждата си към физическата му любов. Беше толкова животинско. Дори и сега, когато бе ядосана, кожата й пареше под докосването му.
— Да се качим горе — предложи той.
В леглото. Току-що бе прекарала половин час да подрежда спалнята. Миси Хамилтън, новата графиня на Корк, щеше да дойде на обяд и Юнона отчаяно искаше да й покаже педантично подредения си дом — елегантен и шик, в който всеки старинен часовник бе полиран до блясък, възглавничките от „Либърти“ бяха наредени безупречно, а по персийските килими нямаше нито прашинка. Надяваше се Миси да приеме покана за някой от обедите или за някое от чаените партита, които Юнона устройваше. След всяка Коледа напускаше острова с радостно облекчение. Напрягаше се да се държи безукорно в компанията на чичо Клем и чакаше с нетърпение да се върне в Англия, за да продължи живота си. Тя гледаше много сериозно на положението си в обществото, а да похарчиш парите си правилно, бе истинско изкуство.
Не обичаше особено книгите, но понякога се наслаждаваше на някой от романите на Джейн Остин, където от жените се очакваше да поддържат красив дома и да организират балове и вечерни събирания с бридж и музикални изпълнения. Това бе много по-цивилизована епоха. Безумната градска надпревара бе за хората, които имаха нужда да участват в нея. Ако си изтеглил печелившата карта, мислеше си Юнона, като отново вдигна поглед към Джак, си беше направо проява на неблагодарност да работиш. Имаше и по-добър, по-стар начин да си живееш живота.
— Не знам… Ще разхвърляш ли много? — Тя прехапа устни.
Той се ухили дяволито.
— Много.
Юнона се скова. Джак не обичаше да бърза. Ами ако не успееше отново да подреди идеално дома си преди обяда?
— Имам леко главоболие… — опита се да намекне тя.
— Няма нищо. — Пресегна се и ловко я изправи, след което погали деколтето на роклята й. — Аз имам лекарство.
Юнона нервно го побутна назад.
— Може би по-късно, Джак.
Той повдигна вежди и очите му потъмняха:
— Женени сме. В случай, че си забравила. Не мога да получа това другаде.
— Това заплаха ли е? — Очите й проблеснаха опасно.
— Не, но това е. — Джак ядосано отиде до прозореца и силните му ръце се вкопчиха в перваза. Не пожела да я погледне, докато говореше. — Очаквам от съпругата си да е много повече от студенокръвна жена, която просто ме търпи. Преди беше страстна, Юнона. Нетърпелива. — Обърна се към нея. — Ненаситна. Нямам представа какво е станало с теб, но не ми харесва. И ако имаш намерение да бъдеш такава до края на живота ни, сега е моментът да ми го кажеш. Защото няма да го търпя.
Юнона понечи да отговори. Изпитваше ярост, но запази самообладание. Той да изостави нея? Да си тръгне? Тя, Юнона, бе голямата награда от лотарията, богатата и щедра съпруга. Всичките й мисли се въртяха около това, кога тя би могла или не би могла да се раздели с красивия си и непокорен съпруг. Но сега Джак да я заплашва с развод? Мигновено се овладя; искаше й се да притисне силно ръце до гърдите си.