Започваше да я кара да се чувства неловко.
— Ами ти, нямаш ли попечителски фонд?
— Нищо особено. Това са стари традиции — всичко отива при наследника. От по-малките се очаква да се запишат в армията или да станат духовници. — Той я погледна с блеснали очи. — Но аз не мисля, че съм особено подходящ за църквата.
Атина се размърда на стола си. Чудеше се дали Венера щеше да й се подиграва. Нима строгата интелектуалка намираше за привлекателен един фермер?
Но сега гледаше на него по друг начин — като на мъж с ясна и категорична позиция, като на човек, който се чувства добре в кожата си.
Настойчивият му поглед я смущаваше и тя искаше да отклони очи. Сервитьорът донесе храната и тя използва това за извинение, като му благодари и се зае да обяснява на Фреди какви са различните ястия.
— Това са хрупкави патешки хапки. Много са вкусни. А това е пикантно телешко с кориандър и кокос. Има и октопод в сладко-кисел сос…
Фреди сложи длан върху нейната.
— Спокойно, мога да ям всичко. Научих се, докато бях в армията. — Той се засмя. — Не мога да кажа кое е по-зле — да изпечеш плъх на огъня насред полето или да опиташ обедното меню в училището ми в „Хароу“.
Грабна две-три от малките хапки и ги изгълта лакомо.
— Трябва да се наслаждаваш на вкуса — усмихнато подхвърли Атина. Той я разсмиваше.
Фреди я погледна право в очите.
— Предпочитам да се наслаждавам на теб.
Тя се изчерви.
— Естествено, имам предвид компанията ти. Честно казано, не мога да разбера защо жена като теб би приела да излиза с такъв като мен — продължи той, леко изчервен.
— Струваш ми се напълно различен от тогава, когато те срещнах на онова парти — каза тя. — А дори и в сравнение с миналия път.
— Е, тогава бях нервен.
— Аз не хапя — усмихна се тя.
Но той отклони поглед смутен.
— Човек с моето положение е свикнал да не се изненадва колко много момичета искат да излизат с него, само за да се покажат пред другите. Нали разбираш, да видят всички, че излизат с лорд. Титлата е много важна за определен тип жени. А ти си толкова умна — аз никога не съм бил от най-добрите ученици, а армията ме спаси от колежа. Отначало за малко да си помисля, че го правиш заради някакъв облог. Но след като се съгласи на втора среща, реших, че явно не си чак толкова умна — достатъчно глупава си, че да поискаш да излизаш с мен. — Разтвори ръце. — Време е да бъда напълно открит — Крис получава богатството, имението и титлата. Аз мога да ти предложа само къща под наем и седемдесет хиляди годишен доход. Това е доста под нивото на богато момиче като теб.
Думите му прозвучаха като шега, но Атина забеляза, че той се усмихва престорено. Изпитваше я. И според нея той бе изпитвал доста болка преди време. Момичета, които са го зарязвали, когато са научавали, че не е богат като баща си и брат си.
— Сама ще преценя това — отвърна тя хладно. — Знаеш ли какво, Фреди, ти беше този, който ме покани на среща. Какво те накара да го направиш?
Той леко наклони глава.
— Хвана ме. Да, очевидно е, че си много красива. Предполагам, че ако има жени, които преследват парите на мъжете, то и мъжете са донякъде повърхностни.
Атина вдигна чашата със саке и зачака.
— Но трябва да разбереш, че аз само те поканих на среща, защото си страхотно красива. Не бих искал да продължа да те виждам, ако не беше и много повече от това. Ти си забавна и интересна. Самостоятелна си и това ми харесва. Момичетата, които само знаят да пазаруват, много бързо ме отегчават. А и бездруго не мога да си позволя такава жена.
— Но защо избираш жената по външния й вид? Не е ли същото като това, една жена да излиза с теб заради титлата ти?
— Ами — подхвана бавно той, — помисли над това: жените искат мъжете им да са верни. Това е много по-лесно, ако жената е красива. Звучи сексистко, но е истина. Ако поканя някоя грозна жена да излезем, едва ли ще се обвържа с нея. Трябва да има страст. — Той вдигна тост. — Затова, моля те, не се обиждай, че те намирам за красива. Прекалено си хубава и умна за мен може би, но пък вероятно просто си уморена от учени глави. — Фреди сви рамене. — Така или иначе не мога да разбера жените. Ако имаш късмет да излизаш с някоя прекрасна жена, не бива да ровиш прекалено дълбоко за причините. Поне аз не го правя.
Тя се усмихна. Той бе толкова обезоръжаващ. Не бе свикнала с подобна откровеност. И наистина имаше огромна разлика между Фреди и онези похотливи и високомерни старши преподаватели и колеги в Оксфорд; той я харесваше, но не гледаше на нея като на трофей.