— Е, какво ще кажеш? Искаш ли да те заведа за уикенда във „Фарнсуърт“? — с надежда в гласа попита Фреди.
— Не бързай — отвърна тя. — Още сме на втората среща.
— Ако заминем за Нортхемптъншир, вече ще бъде третата.
Атина прехапа устни, за да скрие усмивката си.
— Може би.
— Ще мина да те взема в петък — тържествуващо заяви той. — В пет часа става ли?
— Става — съгласи се тя.
И за първи път от седмици насам осъзна, че пет пари не дава за Бей Линг или за чичо си.
Двадесет и втора глава
Венера се облегна на стената на фургона и загледа хлипащата Лили. Само това й липсваше. Тази сутрин бе завела Бей Линг до четирима реномирани сладкари в Лондон, за да опита сватбени торти. Оставаха само няколко седмици до края на снимките, а сега и това ли се стоварваше на главата й?
— Трябва да ми помогнеш. — Кийша, режисьорът на филма, бе нахлула във фургона на Венера, докато тя се разправяше по телефона с чиновник от кметството за поредното разрешително за снимки в центъра на града. Проклети бюрократи, нима нямаха и капка въображение? — Не мога да издържа тази кучка и секунда повече.
— Ще ви потърся отново — каза в слушалката Венера и побърза да затвори.
Явно имаше сериозен проблем. Наемането на Кийша бе най-доброто й попадение от началото на проекта. Свикнала с използването на всяка частица от секундата при снимането на реклами, тя бе изключително талантлива. Умееше да улови точния кадър, правеше посредствената игра на второстепенните актьори да изглежда добре и знаеше как да снима с минимално количество повторения. Кийша обичаше да работи заедно със сценариста на снимачната площадка и двете жени бяха изградили чудесна връзка помежду си. Освен това бе готова да работи допълнително за минимално заплащане. Когато Венера искаше да й благодари, Кийша само махваше с ръка.
— Зарежи любезностите, скъпа, този филм ще ме направи известна. В нашия бизнес никой не иска жена на режисьорския стол. Но пък всички обичат парите. Затова — като направя теб богата, и аз ще забогатея. — Тя се загледа в дългите си изкуствени и лакирани в яркочервено нокти; Кийша Роулънд никак не си падаше по заобикалките. — Всичко се свежда до личния интерес, скъпа.
И Кийша се стремеше да извлече максимума от редкия талант, който Венера бе успяла да наеме за своя нискобюджетен филм. Ставаше дума за Лили. Своенравна, суетна, разглезена, но в крайна сметка просто едно уплашено младо момиче. Бе ядосала Ханс Тирш и този филм бе последният й шанс. Лили изпълняваше нарежданията на Кийша, макар по-възрастната жена често да споделяше с Венера, че искрено съжалява следващия режисьор, който ще работи с нея.
— Когато стане звезда, тази малка глезла ще бъде непоносима.
Венера бе във възторг.
— Наистина ли ще стане звезда?
— Естествено, скъпа. Филмът ще се превърне в голям хит.
Но Лили не бе на себе си напоследък; не спазваше графика, налагаше се да повтаря отделни сцени по четири пъти вместо обичайните два; дори и кожата й нямаше блясък при близките снимки. А ето че сега Кийша стоеше пред Венера толкова бясна, че можеше да се види как кръвта пулсира във вената на гладката й черна шия.
— Какво има? — попита Венера със свито сърце.
— Какво има ли? Нашата малка холивудска госпожичка. — Кийша се намръщи. — Къде, по дяволите, беше днес? Нуждаех се от теб сутринта.
Венера се сети за Боб и искрено се помоли той да осигурява на Бей Линг най-добрата тренировка в живота й. Тази работа трябваше да е само едно малко развлечение, но сега се чувстваше гузна, че е отделила сили и енергия да се занимава с онази жалка нещастница. Попечителският фонд й осигуряваше повече пари, но Венера внезапно осъзна, че докато седи тук, в студения фургон на снимачната площадка, стиснала очукана чаша с нес кафе, и слуша как новият й режисьор се оплаква от нейната звезда, бивша наркоманка, за първи път от години се чувства напълно удовлетворена.
Просто обожаваше да бъде продуцент. Нямаше представа защо толкова много актьори и писатели искаха да стават режисьори. Всичко зависеше от продуцента. Тя нае режисьора и Кийша докладваше пред нея. Именно тя трябваше да разрешава всеки дребен и голям конфликт, да преговаря с всички — от снабдителите до правителствените чиновници — да моли, да увещава, да ласкае. Телефонът сякаш бе залепнал за ухото й, беше крайно изтощена и страхотно се забавляваше.