— Предпочитам да пристигам по-рано. Така мога да видя обекта, преди някой да е имал възможност да го разкраси. — Родън я погледна и очите му проблеснаха закачливо. — Ти затова ли си тук толкова рано? За да понагласиш нещата за мен?
Хваната натясно, тя си призна.
— Разбира се.
Той кимна към еспресото.
— Изпий го. Добро е.
Тя покорно надигна чашката и изгълта кафето наведнъж. Беше горещо и ароматно, макар точно сега да нямаше нужда от допълнителна енергия. О, господи! Той бе толкова привлекателен, с прошарена коса и сурова, но чувствена уста. От вълнение съвсем се напрегна; тя отбягваше погледа му.
— Ще идем да го видим сега. — Родън мина покрай нея, за да остави чашката си на бара, и Диана се помъчи да не трепне, когато ръкавът му се допря леко до роклята й. — Можеш да ми разкажеш какво си направила. Да видим дали си заслужила хонорара си.
— Но още не е готово — възрази Диана. — Всичко е в процес на строене.
Той сви рамене.
— Мислиш ли, че ще чакам да завършиш един скъп ремонт, докато реша дали го одобрявам, или не? Това ми е професията, Диана. Колкото и изненадващо да е за теб, все пак имам известен опит.
Тя преглътна смутено.
— Да, разбира се. — Трябваше да престане да повтаря това. — Ще ти покажа.
Карл отвори вратата и излезе навън. Диана го последва, доволна, че може да си поеме дъх и да престане да се държи като смутена ученичка. Знаеше, че е леко потна и сгорещена от бързането; не беше в идеалния си вид, не бе полагала специални усилия. Толкова по-добре. Каза си, че трябва да погледне на нещата откъм добрата им страна. Така поне можеше да иде на летището няколко часа по-рано.
Строителният обект бе почти пуст. Нямаше никого, освен двамата пазачи, които се прозяха, докато махаха за поздрав на Диана.
— Къде са работниците? — попита Карл, когато влязоха в хладното мраморно фоайе.
— Сигурно се шегуваш. — Зарадва се, че може да говори по работа. — Още няма и осем часа. Ти си в Италия, Карл. Тук работят по този начин.
— Значи се бавят?
— Моят екип работи по-дълго от всеки друг в този град, но все пак са по-бавни, отколкото в Ню Йорк или Лондон. — Диана сви рамене. — Виж, освен това те се отнасят с много по-голямо внимание към изработката на всеки детайл и се стараят да запазят сградата… наистина обичат това място. Някога е било истински palazzo10. Мисля, че няма да останеш разочарован.
Той не отговори.
— Разкажи ми за „Виктрикс Рим“. Това ще бъде един от представителните ни хотели на континента — след Париж и Берлин.
Диана осъзна, че е ужасно нервна. Карл изобщо не бе настроен за флиртуване. Сега гледаше един празен коридор, в който единственото красиво нещо бяха прашните мраморни стени и елегантните пропорции. Дали тя щеше да успее да го накара да си го представи пълнен с богати туристи, филмови продуценти и индустриалци?
— Смятам, че този хотел трябва да е пропит с атмосферата на Рим. Не сме в центъра на града, затова се стремим хотелът да си спечели реномето на туристическа забележителност. Залагам на историята и лукса.
— Продължавай.
Изражението му бе абсолютно непроницаемо.
— Ще има всички стандартни удобства на петзвезден хотел. Но ни трябва и нещо различно, нещо, което никое друго място в Рим не притежава. От една страна, ще предлагаме висококачествено обслужване; в момента избирам обзавеждане и набирам персонал за ресторанта, който ще е най-добрият в града.
Той изглеждаше скептичен и Диана усети как сърцето й леко изтръпва.
— Много смело твърдение — заяви той.
— Успях да отмъкна от конкуренцията най-известните готвачи, при това познати само на ценителите. Инвестирала съм дори в специалисти по коктейли и истински италиански сладолед. В замяна „Виктрикс“ им предлага платинен пакет за компенсация.
— За моя сметка?
Диана не трепна; той щеше да я разкъса на парчета, ако му покажеше притеснението си.
— Да, шефе. За твоя сметка.
Само за секунда й се стори, че забелязва проблясък на удоволствие в кафявите му очи, когато го нарече така. Сърцето й трепна от вълнение и тя отмести поглед, за да не забележи той смущението й.
— Горните етажи имат стъклени стени, за да могат посетителите да гледат как слънцето залязва над града, докато вечерят. Американски лукс и италианска кухня.
— Ще отидем там после. Но ти каза, че това е едната ти водеща идея.
Тя кимна.
— Страхотната храна изцяло зависи от добрите майстори-готвачи. Другата силна страна на този хотел ще бъде историята. Струва скъпо, много по-скъпо от ресторанта. Всъщност… — Тя леко пребледня. — Отделих и последното пени от бюджета за тази цел и искам да похарча още малко.