Диана се загърна в меката пелерина. В душата й бушуваше вихър от емоции, подобно на куп есенни листа, понесени от вятъра. Вълнение. Силен копнеж. Тази демонстрация на богатство бе като паунско перене на опашка, отлично го съзнаваше, но все пак имаше ефект. Коя жена не би била впечатлена от подобни безспорни доказателства за власт? Карл Родън искаше да й покаже, че се е изправил срещу целия свят и го е завладял. Тя изпитваше страх, а също и притеснение. Трябваше да запази хладнокръвие, да удържи на думата си. Той можеше да покори Уолстрийт, но не и нея. Нищо не се е променило, каза си тя твърдо, докато гледаше нагоре към частния самолет. Съвсем нищо…
Родън си оставаше вълк единак. Пътуваше по света с частния си самолет, купуваше хотели, присъстваше на най-изисканите партита. А тя не искаше да бъде само хубавата придружителка на който и да било мъж. Искаше да направи кариера, а после може би и още нещо. Като например брак. Диана много предпазливо допусна тази мисъл в главата си. Карл я бе определил пренебрежително като красавица, която си търси богат съпруг. Вече не беше жената от партито на Ханс Тирш, която търсеше целенасочено подходящия милиардер за съпруг, но все пак продължаваше да иска да се омъжи, но по съвсем различни причини. А Карл Родън не беше от мъжете, които избираха сватбена торта или сменяха памперси.
Всичко е илюзия, мислеше си тя и наред с обзелите я силни емоции изпита лека тъга.
Защото колкото повече опознаваше този мъж, толкова повече го харесваше.
Металната стълба към вратата на предната кабина беше застлана с мек мокет в отличителните цветове на „Виктрикс“. Дори и тук не бяха пожалени средства, отбеляза тя. С трепет изкачи стъпалата, като се питаше дали прическата й е добре, дали гримът й е наред. Родън стоеше на прага на отворената врата и я очакваше. Забеляза я и в очите му пламна желание, неприкрито и силно.
Под пухкавата наметка Диана усети как кожата й пламва. По дяволите всички разумни оправдания; тя бе неимоверно развълнувана да види реакцията му, когато я зърна.
Три часа полет до „Хийтроу“. Надяваше се самообладанието й да издържи толкова дълго.
Двадесет и четвърта глава
— Съжалявам. — Гласът от другата страна на телефонната линия бе мек, добре модулиран, с типично английски акцент и абсолютна категоричност. — Не мога да ви свържа. Госпожица Ухупутри спи.
— Казах ви, че съм неин годеник — дрезгаво повтори Клемент и изтънелият му от възрастта глас пресекна от гняв. Той контролираше всичко без никакво изключение. А сега някаква жалка служителка смееше да му отказва. — Обажда се Клемент Чеймбърс. От „Чеймбърс Корпорейшън“.
— Да, сър.
— Знаете ли кой съм аз?
— Да, сър, знам, но нашата гостенка е сложила знак на вратата си, че желае пълно усамотение, сър.
Клемент потупа китката си леко и напипа изпъкналата синя вена, за да провери пулса си. Не искаше да натоварва сърцето си. Трябваше да внимава за кръвното си. Тази кучка можеше да го убие.
— Стаята не е нейна, а моя. Аз съм платил. С моята кредитна карта. Затова ме свържете с нея, по дяволите!
— Стаята е резервирана на името на госпожица Ухупутри, сър. Такава е политиката на хотела ни. Не притесняваме гостите си.
— Свържи ме с управителя, идиотка такава! — изръмжа Клемент.
— Опасявам се, че в момента е на среща, сър, но мога да запиша номера ви и да му предам да ви се обади.
Клемент затръшна слушалката побеснял. Щеше да разбере коя е тази жена и да накара да я уволнят. Разтреперан от ярост, той загриза ноктите си. По дяволите. Нима тази малка шега бе излязла напълно от контрол? Представи си как годеницата му развратничи с любовника си точно в този момент в един от най-изисканите лондонски хотели. Жената, която всички знаеха, че е негова годеница. Да прави секс с някакъв малоумник от спортния център. Хотелският персонал сигурно се забавляваше, а в светските среди щяха да му се присмива. Той, Клем Чеймбърс, щеше да се превърне в дърт рогоносец в очите на хората.
Глупачка, каква глупачка се оказа тази Бей Линг. Тя, разбира се, си въобразяваше, че е много дискретна. Но хората на Клемент бяха много добри, най-добрите. Бивши служители на ЦРУ, които бяха вербувани в Либия и бяха работили по целия свят. Така си беше подсигурявал решително предимство в бизнеса неведнъж. И сега, когато на стари години бе решил да се позабавлява, трима от най-добрите агенти имаха задачата да следят Бей Линг.
Те трябваше да се погрижат тя да не го изложи. Да му докладват дали не се държи крайно неприлично в лондонското общество. Тя му бе полезна в отношенията му с момичетата, но това явно зависеше от факта дали бе успял да я прецени правилно. И той бе убеден, че знае всичко за нея. Бе преминала първото изпитание блестящо, след като се бе справила с малкия тест по етикет на Юнона. Оттогава шпионите му бяха изпращали доклади, които го радваха: Бей Линг гладуваше, за да поддържа слабото си като скелет тяло и да предотврати появата на каквито и да било женствени извивки, за да бъде точно такава, каквато той я харесваше. Но после…