Сякаш не се интересуваха вече.
Трябваше да ги е грижа. Клемент си пое дълбоко въздух, усетил, че започва да се вълнува прекалено. Проявяваха упорство. Бей Линг го правеше за посмешище, а избраните от него наследнички не си мръдваха и пръста да я спрат. Какво имаха? Какво поставяха на преден план преди него?
Избута назад стола си с отлично смазани колелца и тромаво се изправи на крака. Клемент никак не обичаше да пътува със самолет. Различните подразделения на финансовата му империя — скъпоценни камъни, злато, мини, транспортни компании — се управляваха от изключително високоплатени корпоративни мениджъри. Той се бе оттеглил от бизнеса и живееше усамотено. „Палмите“ бяха неговото убежище, неговият личен тропически свят, подреден точно според желанията му.
Извън този свят можеше да срещне непокорство. Неодобрение. Неуважение. Както бе станало преди малко с онази незначителна служителка на рецепцията в хотела. Затова Клемент ненавиждаше дори и самата мисъл да напусне своето райско кътче.
Но…
Без да иска, си представи как треньорът прави секс с Бей Линг в стаята, за която той плащаше, и как всички от персонала знаят за това.
Спомни си, че Диана е в Рим, а Юнона — в Шотландия, и никой не държеше годеницата му под око, никой не се интересуваше дори.
Венера имаше проблеми на снимачната площадка с някаква актриса наркоманка, Атина тичаше из коридорите на Камарата на общините. И двете помагаха на Бей Линг да се подготви за сватбата, сякаш закриването на попечителския фонд изобщо не ги тревожеше.
Това положение го влудяваше. Жените се изплъзваха от контрола му. Колкото и да му се искаше, оставаше само едно нещо. Беше подгонил заека, сега трябваше да го улови.
Прочисти гърлото си.
— Менделсон!
Личният му секретар, виден американски адвокат, дотича в стаята.
— Да, сър?
— Нареди да приготвят самолета ми. Възнамерявам да замина за Англия.
— Извинете?
— Да не си глух? — изръмжа Клемент.
— Не, сър. Самолетът ви. Веднага.
— Предупреди персонала в къщата на площад „Итън“, че може да отседна там. Дай им точните размери за шивача ми и се погрижи да ме очаква първокласен личен асистент, когато пристигна.
— Разбира се. Колко дълго ще отсъствате, сър?
Клемент се замисли. Колко време щеше да отнеме? Колкото по-бързо, толкова по-добре. Искаше момичетата обратно при себе си, а Бей Линг да изчезне от живота му.
— Две седмици — отговори той и вдигна рамене.
Напълно достатъчен срок. Трябваше да му стигне.
Къщата бе добре осветена, макар вече да се свечеряваше по-късно. Юнона обичаше ярката светлина. Ако усетеше дори лек хлад, караше домашната помощница да запали камините на долния етаж, защото когато наоколо бе светло и топло, Юнона не се чувстваше толкова потисната.
Последните няколко дни бяха доста тежки. Дълги и натоварени. Беше отделила цял следобед на разговори с личния си банкер, бе му показала двустранно подписания договор за първия апартамент и го бе използвала като гаранция, за да вземе заем за новия апартамент в Париж. Идеята й бе гениална и Юнона сега купуваше по заявка. Намираше си клиент, преди да подпише предварителен договор за покупко-продажба. Само за четири дни се бе споразумяла за три апартамента с много краткосрочен договор за наем. И сега вече имаше пари в банковата си сметка; не бяха много, общо четиридесет и две хиляди, но бяха нейни лични пари.
Дори бе наела една стая в къща в Ричмънд, която се даваше под наем за офиси. И вече имаше асистентка от една агенция за временна заетост. Съзнаваше, че това бе само началото и й предстоеше още много работа. Но и това караше Юнона да се чувства добре.
Не можеше да отрече, че се затрупваше с работа, за да не мисли. Онази среща с Джак бе необходима, но й се бе отразила ужасно зле. Юнона се опитваше, но не можеше да го забрави. Този мъж бе превзел мислите й.
И дори по-лошо, беше превзел сърцето й.
Беше го изгубила завинаги. Сега излизаше с по-млада жена. Имаше много пари. Дори и ако само опиташе да си го върне, Юнона щеше да изглежда като златотърсачка. Гордостта й категорично не го позволяваше.
Само от мисълта за него я болеше, страдаше, като си го представеше, че е в същата страна, преуспял, щастлив. Без нея. Беше я наранил дълбоко, когато й предложи да я запознае с Мона.
Венера се бе обадила да й каже новината. Частният детектив, който бе наела, искаше да им представи доклада си. Ако Юнона знаеше какво са намислили Диана и Венера, тя щеше да ги спре, преди да са направили тази крачка. Някакъв си гнусен частен детектив да се рови в семейните им дела? Но вече бе прекалено късно и си имаше достатъчно лични проблеми. Беше заета. Всъщност почти не я интересуваше. Ако чичо им Клем бе толкова глупав, че да се обвърже с тази използвачка, която бе достатъчно млада, за да му бъде внучка, може би си заслужаваше съдбата.