Карл й бе предложил да я запознае с потенциални клиенти. Костваше й много усилия, но му отказа. Ако получеше и новите си поръчки благодарение на него, Диана щеше да му бъде задължена още повече. И нямаше да може да се довери на преценката си.
Влезе през входната врата и видя Атина, която тъкмо окачваше палтото си.
— Идваш ли?
— Ей сега — обеща Диана и хукна нагоре по стълбите към стаята си.
Искаше да сложи някоя лека дреха за вечерта, подходяща за топлата им всекидневна. Преобличането може би щеше да отвлече мислите й от бизнеса, да й помогне да се концентрира и да спре да копнее за Карл.
Съблече деловия си костюм с панталон и избра бледожълта копринена рокля с копчета отпред и лека жилетка „Карън Милън“ в същия цвят. Идеално. Обу сандали на платформа „Джими Чу“ и беше готова. Внимателно остави блекберито на леглото. Карл Родън не спираше да й изпраща съобщения. Не можеше да се концентрира напълно, докато знаеше, че телефонът е в чантичката й и тя не може да си наложи да изтрие съобщенията.
По дяволите, помисли си тя със съжаление. Просто трябваше да стои настрана от този мъж. Беше прекалено секси, прекалено влиятелен, прекалено много от всичко. Мислено благодари на бога за малката семейна сбирка на долния етаж. Нуждаеше се от нещо, което да ангажира ума й, за да не мисли за него.
Венера пристигна в къщата в Нотинг Хил късно. По дяволите. Забеляза колите на другите момичета, както и черна лимузина с чуждестранен номер. Явно беше на детектива. Представи си киселата физиономия на Юнона. Сигурно всички вече бяха в гостната, разменяха си сковано любезности на чаша вино и я очакваха. Но тя си имаше перфектното оправдание: снимките на филма бяха приключили и бе прекарала първия си ден в монтажното студио. Дори и на този първоначален етап продукцията наистина изглеждаше много добре. Лили играеше блестящо, като истинска звезда. Не беше просто едно красиво лице, момичето имаше сериозен актьорски талант. Дори отчаянието й личеше на екрана и правеше изпълнението й много по-задълбочено. Беше мрачна комедия и щеше да се превърне в хит.
Венера сви рамене. Е, другите момичета можеха да й се сърдят, ако искат. Тя, Венера Чеймбърс, щеше да заслужи напълно репутацията си на черната овца в семейството, каза си предизвикателно. Защото точно сега изобщо не даваше и пукнат грош за Бей Линг, за парите, сватбата или каквото и да било, освен да приключи с ангажимента си тук, за да може да се върне в студиото.
Нуждаеше се от този филм. След като свършеха работата, мислено се закани тя, щеше да даде на Ханс Тирш хубав урок. Заради Лили. И заради самата себе си.
Венера свали палтото си, докато влизаше в гостната. Да, другите три момичета вече бяха там: сестра й Диана, която приличаше на красиво лютиче в жълтата си рокля, както и Атина и Юнона, седнали една до друга на старинния диван, с високи чаши с джин и тоник в ръце. Както бе очаквала, Юнона се намръщи, но й спести смразяващия поглед, който Венера се бе подготвила да изтърпи.
Пол Уестфийлд стоеше пред камината. Беше нисък мъж, облечен с отлично скроен стилен костюм. „Армани“, прецени тя.
— Извинете ме. Проблеми в студиото — каза Венера.
Искаше някой да я смъмри, но никой не го стори. Растейки без родители, това й бе станало като навик. Винаги очакваше някой да я подразни, да я нахока, да се държи наставнически. Но баща й бе катастрофирал и на Венера й бе отнело страшно много време, чак до този момент, за да научи бавно и болезнено, че трябва сама да си налага дисциплина.
Диана се огледа и леко се прокашля.
— Извиняваме се, че ви задържахме, господин Уестфийлд. Моля ви, започвайте.
— Благодаря — отвърна той.
Венера забеляза, че човекът изобщо не показа никакво раздразнение. Може би в тази работа му се налагаше да свикне с подобни неща.
Освен това, мислено отсече тя, двете с Диана плащаха предостатъчно за услугите му. Сто хиляди лири за три седмици.
— Тази задача се оказа доста по-трудна от обичайното — започна Уестфийлд, докато Венера се настаняваше на дивана, а Юнона й подаде чаша шампанско — любимото й питие привечер.
— Така ли? Би трябвало да сте свикнали да пътувате на дълги разстояния, нали? — попита Диана.
— О, това не е проблем. Трябваше да внимаваме да не ни забележат. Чичо ви Клем е наел детективи, които да следят годеницата му.
Венера зяпна; другите момичета също реагираха шокирани.
— Накарал е някого да я следи? — попита невярващо Атина.
— Да.
Братовчедките се спогледаха. Какво означаваше това?
— Освен това има и хора, които следят вас, когато се срещате с нея.