Юнона зяпна от изумление.
— В опасност ли? Смятате, че чичо Клем може да го нарани?
— Не знам — безизразно отвърна Уестфийлд. — Но в моята работа не трябва да поемам излишни рискове.
— Благодарим ви. — Диана стана от мястото си. — Няма да се нуждаем повече от услугите ви. Това е достатъчно, повече от достатъчно. Има ли някакви неуредени сметки?
Мъжът поклати глава.
— Първоначалната такса покрива всичко.
— Тогава, моля, унищожете всички записки, които пазите, както и всякакви следи, водещи до тази поръчка.
На устните му заигра иронична усмивка.
— Винаги го правим, госпожице Чеймбърс. Приятна вечер, дами. Сам ще намеря изхода.
Той излезе от стаята. Юнона стана, отиде до прозорците, зад които бе паднал мрак, и дръпна плътните завеси. Вдигна ръка, за да направи знак на другите да не говорят.
Само след миг дочуха шумното запалване на двигателя и свистенето на гумите от потеглянето на колата. Без да каже и дума, Юнона отиде в кухнята. Другите останаха на дивана в очакване. Чуха, че готвачката и камериерката си тръгват. Сега бяха съвсем сами.
Юнона се върна при тях.
— Добре — каза тя и по лицето й се изписа огромна загриженост. — Сега имаме голям проблем.
Обсъждаха го часове. Бей Линг. Миналото й. Това, че Клем я следи. Че следи и тях. Богатството му и какво би станало с него, ако не го искат.
— Странно нещо — обади се накрая Венера. Пиеше третата си чаша шампанско, не беше пияна, но се чувстваше много спокойна, като безстрастен наблюдател на случващото се. — Донякъде съжалявам Бей Линг. Била е проститутка, какво от това?
— Какво от това ли? — Юнона за малко да се задави.
— Да, какво толкова? — Венера погледна братовчедка си. — Лесно ти е да я съдиш, но ти не живееш в мизерия. Ние сме богати, дори и сега не бедстваме. Тази жена идва от бедна страна, няма живи роднини, иначе детективите щяха да ги открият. Излизала е с богати мъже, купила си е къща. Срещнала е Клем и си е опитала късмета. Той я е взел при себе си, предложил й е брак. Ти какво би направила на нейно място?
Юнона поклати глава.
— Не всяко бедно момиче продава тялото си.
— Ние не сме били бедни — повтори Венера.
— Но тя използва чичо Клем.
— А сигурна ли си, че и той не я използва, Юнона? — попита Атина. — Все пак е наредил да я следят. Знам, че и ние го направихме, но пък не сме й предлагали брак. Нима я обича, щом постъпва така с нея?
— Той следи и нас — изтъкна Юнона. — И за нас ли важи същото? Означава ли това, че чичо Клем не ни обича?
Настана пълно мълчание. Огънят бе угаснал в камината. Не бяха стигнали до никакво решение. Но дори и без да продумат, всички бяха съгласни да продължат; въпросът на Юнона остана да виси във въздуха.
— Обич. — Диана заговори тихо. — Трудно е да се каже. Показвал ли ни е, че ни обича? Усещала съм любов от страна на Венера, откакто мама и татко си отидоха. Вярно е, че понякога ме влудява, както и аз нея, но двете се обичаме. Знам, че и вие ме обичате, макар и по-малко. Колкото до чичо Клем, наистина го виждаме всяка година, но единственото, което мога да кажа, е, че се старая да се държа безупречно.
— Беше много щедър към нас. Отрупваше ни с пари — съгласи се и Атина. — Но нима не ни интересуваха само те? Какво правеше чичо Клем, когато му отивахме на гости? Странни партита, преобличания за вечеря, празни приказки, светски обноски и огромни усилия да му се харесаме. — Тя направи гримаса. — Не знам, като погледна така нещата, направо ме е срам.
Юнона прехапа устни. Знаеше, че думите на останалите са истина. Но беше предана на семейството си. А и Клемент се бе отнесъл към тях много добре, повече от добре.
— Казвате, че е бил щедър. И това е безспорно.
— Така е. — Атина кимна. — Трябва да сме справедливи.
— Тогава как бихме могли да оставим Бей Линг да се измъкне безнаказано? Нима чичо Клем не заслужава нищо от наша страна? Поне малко лоялност? Не можем да позволим да се ожени за нея. С радост приемахме милионите му, а ще оставим тя да го примами да се ожени за нея?