— Значи ще се откажеш от светския живот?
Юнона вдигна рамене.
— Ще видя дали някой ще ме покани. Но, да, вече няма да търся одобрението на хора, които всъщност не се интересуват от мен. Просто вече не ми се струва важно.
Атина въздъхна дълбоко.
— Мразя, когато си права. Може би двете ще наемем апартамент заедно. Някое двустайно жилище във Фулъм може би — мрачно пророни тя.
Диана се усмихна на братовчедките си.
— Хей. Не сме решили да даваме обет за бедност. Обичам да съм богата. В момента просто обмислям следващия ход в кариерата си.
Атина стана от мястото си.
— Някой иска ли кафе? Предлагам ямайско „Блу Маунтин“. Възползвайте се, докато можете; от другата седмица минаваме на нес кафе.
— Аз искам — ухили се Венера. — Хей, как мислите, че ще приеме чичо Клем нашето решение?
Юнона се замисли и после леко потрепери.
— Няма да го приеме никак добре — отвърна тя.
Двадесет и пета глава
Бей Линг се протегна в леглото си и сведе поглед към Боб. Той спеше проснат върху матрака. Имаше навика да се отпуска напълно в най-неудобни пози, а сега на всичкото отгоре леко похъркваше.
Тя се измъкна тихо от леглото и се отправи към банята. Изпитваше вълчи глад. След малко щеше да хапне скромна порция протеини, може би цели две яйца, и таблетка витамини с малко зеленчуков сок. Беше съставила идеалната диета: ядеше толкова малко, че тялото й да остане кльощаво по момчешки, но достатъчно, за да не спре менструалният й цикъл. Нямаше полза да си докара анорексия, така никога не би могла да забременее.
Внимателно пристъпи в масажната душ-кабина и слабото й тяло се отрази в черния мрамор. Силните струи топла вода отмиваха не само напрежението, но и миризмата на секс. Боб трябваше да си отиде. Беше четири сутринта и все още можеше да се измъкне тихо и незабелязано. Тя предвидливо му бе купила дълго палто и шал, с който да прикрие лицето си. Това определено трябваше да е за последен път, напомни си тя. Вярно, беше се заричала и преди, но тази вечер го мислеше сериозно.
В един от коридорите се бяха натъкнали на камериерка, която поливаше една саксия, и тя ги бе видяла заедно. Тогава Бей Линг бе облечена в спортния си екип, но все пак…
А и освен това след една година без секс сега се чувстваше задоволена. Боб нямаше и капка мозък. Имаше страхотно тяло и беше изкусен любовник, но я отегчаваше. Просто не си струваше риска. Копнежът й за мъжко докосване се бе изпарил и сега се чувстваше глупаво. Естествено, че бяха изключително предпазливи, но Клемент… Познаваше го добре, той не си падаше по деликатните методи. Ако й се ядосаше, ако само заподозреше, не че прави секс, но дори, че може да е проявила липса на благоприличие…
Можеше да я замени. Бей Линг напълно съзнаваше, че той не я обича. Той искаше жена, която да контролира, жена, с която да може да получи ерекция. Беше решила, че Клемент иска наследник. Нямаше други мъже с фамилията Чеймбърс, само момичетата. Те не бяха достатъчни за човек като него.
Зад всички пари, коледни церемонии и официални писма и телеграми тя съвсем ясно прозираше, че Клемент Чеймбърс не харесва племенничките си. Той щеше да изпита силно и злорадо удоволствие от внезапната поява на момче, което да лиши всички тях от наследство. Иначе защо се бе съгласил да прекрати попечителския фонд? Всички онези приказки, че съпругата му ще се нуждае от тези пари, бяха измислица. Онзи фонд бе нищо в сравнение с цялото му състояние. Той никога не й бе разкривал точно колко е богат, но имаше милиарди, сигурна бе в това.
Въпреки горещите струи вода, които галеха гърба й, Бей Линг леко потрепери. Клемент не харесваше момичетата. Всъщност тя бе почти убедена, че той изобщо не харесва жените като цяло. Това не я засягаше. Тя искаше парите му и ако той желаеше дете, тогава тя щеше да намери някакъв начин да му го даде. Никой и нищо не биваше да застане между нея и тези пари — нито проклетите братовчедки, нито глупавият секси Боб, нито дори самият Клемент.
Старецът бе нейният шанс в живота и щеше да положи всички усилия, за да му угоди.
Бей Линг спря водата, подсуши се и се върна в спалнята, където си облече мекия памучен екип за карате, специално ушит за нея. После отиде до леглото.
— Боб. — Разтърси рамото му. — Боб, събуди се.
— Хм — изръмжа той, клатейки глава.
Тя заби острите си нокти в рамото му. Той извика от изненада и отвори широко очи.
— Защо, по дяволите, го направи?
— Време е да тръгваш. Облечи се и си върви, преди някой да те види.