Поне щеше да притежава къща в града, без да й се налага да я ипотекира. Благодарение на него.
Радваше се, че ще отидат при Бей Линг същата вечер. Цялата история щеше да приключи. Диана бе по-състрадателна от нея. Нямаше да унижават младата жена — само щяха да поискат от нея да развали годежа. Като спасят чичо Клем от този неуместен брак, поне щяха да му се реваншират до известна степен. Иначе той щеше да стане за посмешище, а Юнона знаеше, че старецът мразеше това повече от всичко друго на света. Нямаше да бъде никак приятно, но по-добре да приключат с него най-сетне.
Юнона погледна през прозореца на малкия си офис в Ричмънд. Пред погледа й се простираха зелени площи; понякога човек можеше да забрави, че е в Лондон. Компютърът й бе включен. Време бе да намери още няколко фантастични апартамента с много краткосрочни наеми. Най-добрите попадения не се намираха в обявите естествено, но тя постепенно си създаваше нужните контакти. Може би щеше да се обади на Том, да види дали не може да го отърве от някой труден за продаване имот, да му върне услугата…
Сепна се от позвъняването на телефона. Направо подскочи на място. Кой ли можеше да я търси? Беше девет без четвърт и Том бе сред малкото брокери на недвижими имоти, които вдигаха телефона си преди девет и половина. А в Ню Йорк всички още спяха. Някое от момичетата може би. Дано не се обаждаше Венера, за да й каже, че не може да дойде вечерта. Само не това, мрачно си помисли тя.
— Ало. „Чеймбърс Летингс“ — каза тя в слушалката.
— Обажда се Джак.
Юнона се стегна.
— Здравей. Какво мога да направя за теб?
Стисна толкова силно слушалката, че кокалчетата на пръстите й побеляха, но гласът й остана равен.
— Мислиш ли, че може да си уредим среща? Мона ме притиска да ускоря развода.
Мона. Разводът. Разбира се. Само за миг, докато сълзите напираха в очите й, Юнона си представи как го моли да се върне при нея. Или дори че го заплашва, че ще усложни развода. Но въпреки желанието да си го върне, съзнаваше съвсем трезво, че няма смисъл да се бори за него. Тя го бе отблъснала и сега единствено можеше да си спести унижението.
— Чудесно. Аз ще дойда при теб. — Юнона бързо избърса сълзите от очите си. — И без това искам да огледам един апартамент на „Кралската миля“.
— Можеш ли да дойдеш днес?
Звучеше нетърпелив. О, боже, явно искаше по-бързо да се отърве от нея.
— Днес не мога. — Тази вечер трябваше да се срещне с Бей Линг. Само приятни емоции, горчиво си помисли тя. — Но утре ще дойда. Ще пътувам със самолет. Какво ще кажеш за два часа?
Най-добре да приключва с това. Трябваше да се разведе. И после да скърби насаме.
— Чудесно. Благодаря, Юнона. Ще ти изпратя адреса на адвоката си по електронната поща.
— Значи до утре. Довиждане, Джак.
— Чакай. — Той замълча и продължи малко притеснено. — Надявам се… надявам се, че си добре, нали?
Загрижеността в гласа му й дойде прекалено много. За свой ужас Юнона усети как в гърдите й се надига неудържим стон.
— Какво има? — попита Джак, сякаш наистина бе притеснен.
Тя се закашля шумно.
— Нищо. Малко съм настинала. Прекалено заета съм за приказки по телефона, Джак. Довиждане.
Остави внимателно слушалката и за миг облегна глава на дланите си. Вече, когато не чуваше гласа му, не й се плачеше, но дълбоко и бездънно отчаяние сковаваше сърцето й. Постара се да се успокои, после отново посегна към телефона. Време бе да се обади на Бей Линг. Защото животът продължава. Дори и когато не ти се иска.
— Не мога да повярвам — повтори Фреди.
Атина сви рамене.
— Ще ти се наложи, защото е истина.
— Но толкова много пари. И онази красива къща. — Той замълча и Атина разбираше, че се опитва да измисли нещо окуражително. — Е, поне имаш лични спестявания, нали? Достатъчно, за да си купиш собствено жилище.
— Имам. Но вместо това ще си намеря апартамент под наем. Вече харесах приличен и модерен апартамент близо до ъгъла на „Хайд Парк“. В сградата има и спортна зала. — Атина се помъчи да се усмихне. — Поне ще поддържам добра форма.
— Под наем…
— По-евтино е. Нуждая се от парите, за да има с какво да живея, докато започна да печеля от клуба. В началото ще работим на загуба, затова не мога да си позволя повече дългове.
Фреди кимна бавно.
— Няма смисъл да те моля да живееш с мен, нали?
Тя му се усмихна.
— Още не.
— Но все пак ще дойдеш да те запозная с родителите ми, нали?
— Да. Нямам търпение да ги видя — излъга тя.