Едва ли щеше да е много забавно. Отначало синът им излиза с богата наследничка, а в следващия миг се оказва, че няма пари, а родителите й са бедни академични преподаватели, и си няма стабилна работа…
— Хайде да вечеряме заедно днес. — Фреди се приближи до нея, сложи длани на талията й и леко я погали със силните си пръсти. — Ще те разведри малко.
Атина се замисли за Бей Линг.
— Не мога довечера. Имам ангажимент.
Той бе разочарован.
— Не можеш ли да го отложиш? Много ли е спешно?
— За съжаление, не мога. Важно е. — С изненада Атина осъзна, че наистина няма търпение да приключи с този въпрос.
— Какво мислиш?
Карлтън, редакторът на продукцията, гледаше нервно към Венера. Тъкмо й бе показал финален вариант на филма.
— Кажи поне нещо — подкани я той. — Плащаме за студиото на час, забрави ли?
— Не съм забравила — отвърна тя. — Прибирай всичко, Карлтън, готови сме. Фантастичен е. Ти си дяволски добър.
Изпълваше я огромна радост. Филмът бе надминал и най-смелите й очаквания. Историята грабваше зрителя и впечатляваше с отлична актьорска игра и изключителна режисьорска работа. Приличаше на високобюджетна продукция. Венера вярваше с цялото си сърце, че е ударила джакпота. В този миг за нея нямаше никакво съмнение, че ще продаде филма. И се чувстваше по-горда от когато и да било друг път в живота си. Нито едно парти, никоя статия в списание, никоя роля дори не би могла да се сравни с него.
Филмът бе нейно дело. Първата й самостоятелна продукция, създадена от нищото. И резултатът беше отличен.
Венера щеше да се види с Бей Линг и заедно с останалите да я прати у дома. Но изпитваше и странна благодарност към нея. Ако не беше Бей Линг, Венера щеше да си остане само една глезена наследничка с попечителски фонд, затворена в златна клетка до края на живота си. Вместо това сега работеше като независим продуцент. Без сериозни доходи, без продадена лента зад гърба си и без никакви връзки.
И направо обожаваше живота си.
Диана не можеше да се съсредоточи. Мострите на дамаски се размиваха пред очите й. „Зофани“ или класически модел на „Лора Ашли“? Какво би подхождало повече на автентичните цветове от времето на крал Джордж, които използваше в кабинета?
— Харесвам това — каза клиентката със силен тексаски акцент и побутна напред дамаска с бонбоненорозови райета. — Комбинирано с карета.
Дебелата домакиня, Бети-Лу Фрийдмън, се усмихна самодоволно. Разполагаше с един милион долара за ремонта на ваканционната им къща. Компютърните специалисти обичаха да се хвалят с хонорарите си, но в петрола все още изкарваха добри пари. А да наемеш изискана аристократична англичанка, която да преобзаведе апартамента ти, се считаше за върховна проява на добрия вкус. Всичките й приятелки щяха да поискат да сторят същото.
— Това е ужасно — разсеяно отвърна Диана. — Пълно клише.
— Моля? — попита обидено Бети-Лу. Пълните й бузи станаха морави. — Искам да знаете, че съм завършила курс по интериорен дизайн в Остин миналото лято. Имах най-високата диплома.
— Да, знам. Извинете. — Диана захапа вътрешната страна на бузата си, за да не се разсмее. — Би било чудесно за Тексас, но просто в Европа следваме съвсем други традиции. А вие плащате за нещо повече от обикновения добър вкус, госпожо Фрийдмън.
— Да. Предполагам, че е така. — Бети-Лу подсмръкна, сякаш за да подскаже на Диана, че трябва да внимава повече. Тя се помъчи да се концентрира повече.
— Мисля, че тапетите „Зофани“ ще подхождат повече.
— Такива ли избрахте и в хотел „Виктрикс“ в Рим? — попита Бети-Лу.
— Не, но там стилът бе съвсем различен.
— Искам такова, каквото има и Карл Родън. — Бети-Лу въздъхна и в сините й очи проблесна смущаваща похот. — Той е много стилен мъж, както знаете.
Диана мигновено се фокусира. Сърцето й сякаш спря за миг. Жалка картинка, помисли си тя. Постара се да звучи небрежно.
— Познавате ли го?
— Е, не лично. Съпругът ми го е срещал няколко пъти на разни бизнес вечери. — Бети-Лу гордо поглади коса, спомняйки си за това. — Веднъж дойде при нас и ни заговори. Много добър човек.
— Да, не е лош. — Диана остави настрани албума с мострите. — Определихте ли бюджета за банята? Мисля, че бихме могли да направим нещо наистина забележително — да покрием стените със специални рогозки, да сложим каменни плочи на пода, с подово отопление, разбира се…
— Кара те да се чувстваш като истинска жена — размечта се Бети-Лу. — Гледа те право в очите и е толкова учтив. Видях го миналата седмица всъщност, точно след като се бе върнал от посещение на малкия ви проект в Рим. Затова ви ангажирахме всъщност. След като видяхме обявата ви и разбрахме, че сте работили по хотел на Карл Родън. Ето това за мен е истинска класа.