Диана се опита да устои, но не успя. Изкушението да го обсъжда открито просто бе прекалено силно.
— Колко интересно. И за какво си говорихте?
— Попитах го къде е приятелката му. Супермоделът. Каза ми, че са скъсали и затова му предложих да го запозная с някого. Познавам някои много хубави млади дами. Едната дори е главната мажоретка на даласките „Каубои“.
Диана извърна лице, за да не заподозре Бети-Лу нещо гнило в живия й интерес към Родън.
— А той какво каза?
— Ами, че не се интересува, защото вече бил срещнал една жена. Но пък не я беше довел на партито — заяви Бети-Лу, — значи едва ли е особено важна.
— Едва ли. — Този път Диана дори не се опита да овладее силния прилив на щастие, който изпита. — Предполагам, че не е важна. Както и да е, днес постигнахме голям напредък с вас, госпожо Фрийдмън, и още следващата седмица ще посетя обекта, за да започна с подготовката. Винаги работя с няколко екипа едновременно, така че ако антиките от Париж пристигнат навреме, ще бъдем готови преди края на месеца.
— И ще получа ключовете?
— Да.
— И ще изглежда добре?
— Не. — Диана озари клиентката си със сияйна усмивка. — Ще бъде забележително. Първата ми частна поръчка. За вас ще говорят всички на Пето авеню.
След като Бети-Лу излезе с провлачена походка през вратата на новия й офис, който представляваше малко и прелестно студио в Нотинг Хил, Диана се обади на няколко доставчици и после си направи каничка кафе. Трябваше да се разсее с нещо. Карл просто не се отказваше и непрекъснато й звънеше. И макар тя да се притесняваше да се поддаде, да му повярва, не можеше да направи нищо.
Влюбваше се в него. Все повече с всеки изминал ден.
Какво би казала Юнона, какво биха си помислили за нея момичетата, ако от опеката на чичо Клем отиде направо в ръцете на Карл Родън? Справяше се добре засега, но бизнесът й едва прохождаше. Сипа си от кафето с аромат на канела в голяма чаша и отпи, докато обмисляше нещата. Обичаше независимостта си. Тъкмо бе започнала да стои здраво на обутите си в обувки „Маноло“ крака. Не знаеше как да реши този проблем.
За първи път започна да очаква с нетърпение срещата с Бей Линг. Тази млада жена въплъщаваше всичко, в което Диана се бе опитвала да се превърне по-рано и което сега напълно презираше. Тя щеше да отиде на срещата, за да събере малко сила. Трябваше първо да разбере коя е самата тя, преди да се отдаде на Карл. Ако се стигнеше дотам.
Макар че имаше огромна разлика между Карл и чичо Клем. Карл бе страшно привлекателен мъж например…
Диана се смъмри мислено да престане с тези разсъждения. Грабна телефона и набра номера в офиса на Юнона.
— Кога ще се срещнем довечера? Трябва да приключа с това.
— В седем — отвърна братовчедка й. — Тъкмо й се обадих.
Бей Линг остави телефонната слушалка и седна на ръба на леглото, загледана в празното пространство. На вратата се почука отривисто.
— Почистване на стаите.
— Разкарай се! — изкрещя Бей Линг. После мигновено се осъзна. Поне не бе викнала на английски. — Всичко е наред, нямам нужда от услугите ви, благодаря — каза тя с овладян тон и най-изискания си акцент.
Искаха да я видят. Юнона Чеймбърс и останалите кучки. Всички заедно. Въпреки деликатните подпитвания на Бей Линг, Юнона бе отказала да сподели за какво става дума. Но след годините, прекарани на улицата, Бей Линг имаше силно развито шесто чувство за надвиснала опасност. И вече знаеше.
Една сълза се търкулна по бузата й. Е, бяха спечелили. Бяха я хванали в капана. Онзи безмозъчен хубавец бе причина за падението й. Ровеше в паметта си и се опитваше да се сети кога не е внимавала, къде е могла да бъде видяна. Беше се старала да е много дискретна. Но не бе достатъчно. Съвсем не.
Можеше да вини само себе си. Години наред бе планирала всичко търпеливо, чакала бе удобен момент и накрая бе пропиляла шанса си заради нещо толкова глупаво като мускулесто тяло и добър секс. Бей Линг не се заблуждаваше. Клемент нямаше да търпи подобно нещо нито за секунда. Братовчедките Чеймбърс щяха да дойдат тук в седем за „семеен разговор“, несъмнено за да злорадстват над падението й. Щяха да се подсмихват подигравателно и да тържествуват. Щяха да се радват да я видят, каквато бе на шестнайсет години, помисли си с омраза Бей Линг, когато бе затворена в онзи бардак в Куала Лумпур, ужасена и страдаща…
Не. Нямаше да се предаде. Може би с противния и извратен старец Клем бе свършено, но нейният живот не бе свършил.